— Вие го мразите. Затова говорите така.
— Не го мразя. Но разгадавам ходовете му. А те са опасни ходове.
— Защо?
— Защото години наред дядо ви Благоев, драги ми господин Памукчиев, ставам вече строго официален, защото започваш да спориш с мен на хъс, на нож — е водач на вашата партия. Ще ти кажа една болна истина — Сталин е на власт от 1924 година досега, това значи 22 години. Стамболов бе диктатор 7 години, а Димитър Благоев бе водач на вашата партия от 1891 година до 1924 година, когато почина. Точно 33 години той води вашата партия. Това не ти ли говори нещо?
— Нищо не ми говори.
— Как така нищо? Той, дядо ти Благоев, всяка година свикваше конгреси и те го преизбираха за водач.
— Заслужил е.
— Не, не е заслужил, а си го е подработил. Той нарочно се облягаше само на три-четири хиляди редовни членове и те знаеха само него. Българинът се поддава на обработка отгоре. Това е факт. И ние знаехме това. Славянинът не може без вожд. Селянинът е податлив на диктатура. От 1891 година до 1924 година Димитър Благоев бе на върха на пирамидата. Стамболов за 7 години се провали. Стоилов за 5 години фалира като политик и падна на 18 декември 1899 година… Не, на 18 януари 1899 година, когато бе умряла вече княгиня Мария-Луиза. Да, точно така. Аз съм цар на датите.
— Вие обаче не казахте нищо за Фердинанд. Той управлява 31 години, син му — 25 години…
— Те не са били министри. Те могат и сто години. Но министър се излага за две-три години, не повече.
— Откъде съдите?
— От световната практика.
— Но според Вас, какво трябва да се направи, за да не се излага министърът?
— Казах — да се въведе имуществен ценз. Богатият не краде. С редки изключения. Трябва да подпише декларация, че хване ли се в кражба, а също и в злоупотреба с властта за лични облаги, ще бъде застрелян, така, както разстреляха в Гърция през 1922 година генерал Гунарис. Той започна войната против Турция и Кемал Ататюрк и я загуби. Но загуби и главата си.
В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня.
Първото беззаконие ражда второто. Второто — третото, и тръгва вече…
— Тогава защо никой не е обесен в България за кражба?
— Защото този, който идва след него на власт, не е сигурен за себе си, че няма да открадне и той.
— Защо?
— Защото той е обещал служби на тези, които са му организирали избора.
— И те чакат, така ли?
— Да, чакат служби, пари, жени. Чакат дипломатически служби. И чужбина… И крадат, лъжат, убиват. Става така нареченият Балкански кръговрат на властта — стани ти, да седна аз. Лапайте, момчета, докато сме на власт.
— И Вие сте уверен, че ние, комунистите, ще повторим тези неща?
— Абсолютно съм уверен.
— По какво съдите?
— Знам законите на живота и на властта.
— Тя няма закони.
— Всяко нещо на този свят се движи по закони. Земята — по законите на Вселената, човекът — по законите на живота. Беглецът от затвора трябва да граби, да убива, за да яде, да се скрие. Постникът Свети Иван Рилски му е намерил другояче колая — скрива се в гората, бере гъби, яде охлюви, убива сърни и елени, а минава за праведник. На мен ли тия бе, чичо Иване от Бобошево? На мене ли. Имал си си лък и стрела, имал си колчан със стрели и… бой, бой на сърни и елени. Убиеш един елен, одереш му кожата, изядеш му месото, накачиш го по букачките през зимата и си готвиш, и си хапваш. А народът те смята за светец. Както и вие смятате за светец вашия бог Сталин. А и той е човек, и той има болни зъби, и той яде, пърди, пие, псува и ебе на поразия, като всеки южен тип. Само на мене не ми продавайте вашите свети заблуди и любоугоднически измислици. Аз съм човек и съдя за хората по човешки. Сегашните ви управници и те са хора със сто дефекта. Имате един нов кумир — Димитров, Георги Димитров. Но вие забравяте Втората божа заповед, която казва: „Не си прави идоли — кумири. Не им се кланяй и не им служи.“
Това е най-великата заповед. Ако няма кумири и заблуди, човечеството ще гледа трезво на нещата. Моисеевите скрижали го казват: „Нямай идоли — кумири.“
— Това не е кумир, това е уважение.
— Уважение от непознаване на историята. Няма случай властник да не се е изложил за пет години. Няма. И вие след петата година ще обърнете колата и ще промените кумирите.