Трябва да се държи сметка за мястото и ролята на всички социални общности и прослойки в обществото.
Преломните периоди в развитието на едно общество имат и тази особеност, че едновременно с голямото си значение за бъдещето, хвърлят нова светлина върху миналия развой на процесите и явленията, позволяват да се осмислят по нов начин редица техни страни. “4
Поръчение, което докладът поставяше през 1988 година пред интелигенцията, беше тя да се включи и активно да съдейства за създаване на клубове, движения, съюзи, дружества, които чрез инакомислие, несъгласие, да нанасят корективи. А също, да не допусне изостряне на противоречията, които неминуемо щяха да се появят със задълбочаване на качествено новите икономически и политически процеси.
Задача пред българската интелигенция беше да изличи клишетата от историята, да попълни празнините с документи и факти. Не да допусне зачертаване на хора и събития, фалшифицирана на позиции и цели етапи. Не да положи другоцветен грим, рисуващ ново лице на историята, което ще просъществува, докато го смие поредната политическа вълна (Не два пъти едно и също, при това от почти същите хора - бих казал).
Странно, че представители на тази интелигенция, събрани в зала 1 на НДК през 1988 година, разделиха след година собствения си живот на червен и син период, като забравиха, че дори при великия Пикасо над всички „периоди“ стои гълъбът на доброто, на спокойствието.
Преминаха година, две. Наситени с устремление.
И преобладаващата част от интелигенцията се почувства уязвена. Усети рамките, които се опитват да и наложат.
Защо хора, излъчващи доскоро опиянение от предстоящото, по-плахо или по-уверено се дистанцираха? Защо най-чувствителните, необременени с личностни или имотни интереси, се самоизолираха?
За мене е необяснима посредствеността на някои, които тълкуват примитивно пасивността на интелигенцията. Нейните представители са хора с преобладаващо абстрактно мислене. Те живеят в свой мир, създават или претворяват произведения в него. Ръководени са от собствени правила. И твърде често приемат желаното за реално и постигнато. Абстрактност в съждения, действия, отношения. Просто не са способни на политическо мислене, защото политиката е… гъвкавост.
И ако повечето от представителите на интелигенцията се отдръпнаха от политическия живот, то е, защото се почувстваха едновременно отговорни и несъгласни с изостреното противопоставяне, и с осъзнато безсилие пред арогантността.
За да бъде създадена стабилна нормативна база за промяна на икономическата и политическата система, бяха наложителни генерални изменения в Конституцията. Като председател на образуваната парламентарна комисия за изработване на нова Конституция, поисках да се състави колектив от млади, способни юристи, извън ръководните държавни и партийни структури. Този колектив работеше върху проекта на тезиси за нова Конституция. Те бяха изготвени и предстоеше тяхното внасяне и обсъждане в парламентарната комисия. В тезисите се предвиждаха: изменения в структурите на държавното управление, равенство на формите на собственост, право на стачки, плурализъм на мненията, многопартийност, нови форми на социално осигуряване, като се задържи социалната политика и прочее.
Предлагам да се публикуват тезисите, за да види народът как по „живково“ време, с живково съдействие се предвиждаше не промяна на „Живковата“ Конституция, а създаване на качествено нова Конституция.
Доста недостойно нещо има в това борбено преоткриване на колелото през изминалите повече от три години.
Така или иначе, замисленото и започналото да се осъществява, няма нищо общо с настъпилия обрат. През 1989 година многократно подчертавах - трябва да вървим към ново общество, трябва! А как ще го наречем това общество - няма никакво значение. Важното е, как ще живеят хората в него. Щом западногерманският, шведският, швейцарският стандарт много по-пълно отговарят на социалистическия идеал, отколкото стандартът в така наречените социалистически страни, то ние трябва или на практика да сме против социализма, или да сме пълни идиоти, за да не се стремим към стандарта в развитите западни държави.
Исках смяна на системата, промяна към подобряване на благосъстоянието на всеки отделен човек и чрез всички български граждани - на държавата.
И в кошмар не бих могъл тогава да си представя днешната разруха… и хората. Хората, стоящи на опашка с празна съдина за благотворителен обяд пред „Света Неделя“, хората, ровещи с пръчка в боклукчийските кофи за вехти дрехи и къшей хляб.