Т. Живков: Най-главното е всестранно да отчетем необходимостта от промени и да пристъпим към тяхното осъществяване в живота.
М. Горбачов: Успяхме да създадем нова атмосфера. Накарахме народа да вярва. Това е нашето политическо мислене… Изборът е правилен. Убедени сме в това. И народът е убеден, че сме на правилен път… Поставихме въпроса за социалистическото самоуправление на народа… Естествено сега у нас възникват въпроси към Вас.
Т. Живков: …Тази постановка. Известно е, че пръв я постави Юрий Андропов, а след това и Вие… Главното е… да изведем чрез самоуправление на нови позиции човешкия фактор, за да задълбочим демократизацията. .. Ето защо, едва ли са основателни въпросите на хората от Вашето посолство.
М. Горбачов: Те Ви питат, защото ние ги питаме.
Т. Живков: …У мен обаче възниква съмнение, доколко обективна е информацията, която получавате. Може би ще трябва да поискате отново Вашето посолство да анализира всичко, което става у нас. Доколкото ми е известно, там има двама-трима умни другари, които могат да направят това. Не просто да Ви информират, а да вникнат в смисъла на нещата, които предприемаме у нас. А може би, водени от кариеристични стремежи; някои или някой от висшия ешелон у нас са заинтересовани да представят положението на нещата по този начин.
М. Горбачов: Може би не всичко долавяме както трябва, но се безпокоим, че ако претърпите неуспех, ще кажат, нас могат да ни упрекнат: накъде тласкате приятелите си. Чувството на отговорност ни кара да си задаваме тези въпроси. Това по братски ни безпокои. Сега в САЩ всички съветоложки институти и центрове извършват по поръчка най-дълбок анализ на преустройството в Съветския съюз.
Т Живков: Факт е, че се говори за другаря Горбачов като за ленински политик от нов тип.
М. Горбачов: Аз непрекъснато следя какво пише западната преса. Няма да оправдаем надеждите на нашите класови противници. Няма да допуснем… провал. Не трябва обаче да правим грешки… Така стои въпросът с демокрацията. Ние не можем да отлагаме решаването на този въпрос. Но не бива и да избързваме. Това ще стане в по-далечна перспектива.
Т. Живков: Ние не форсираме нещата. Ние се ръководим от логиката на проблемите, които следва да бъдат решавани.
М. Горбачов: В това отношение у нас възникнаха някои въпроси. Ние се питаме, например, как е възможно… в България да се извърши преустройство и в центъра, и по места, да се измени всичко отведнъж.
Това по братски предизвиква у нас безпокойство. Тогава реших да изпратя другаря Медведев… В известна степен ние съпреживяваме това, което става в България.
Т. Живков: Бих могъл да кажа: дайте да вземем сега положителното в съветския опит и да го приложим към нашите условия. Но съм убеден, че това не би било правилно.
М. Горбачов: Вашите замисли за целите и задачите на преустройството приемаме с голяма удовлетворение и разбиране.
Т. Живков: Щом е така, би следвало да се отчита нашето мнение, че без… по-нататъшно развитие… съобразно принципите на самоуправлението ние нищо ново не можем да постигнем.
М. Горбачов: Аз винаги съм казвал, че това е наша обща позиция. Мисля си даже, че другарят Живков може да направи повече от нас.
Т. Живков: За мен би било по-удобно да заявя, че в България всичко върви добре… Това, което става сега у нас е дяволски трудно, защото засяга цялото общество… Какви трудности имаме? Сериозно ни засегна сушата, която продължава вече три последователни години… Трудности имаме в материално-техническото снабдяване. Нараснаха дълговете ни. Преди 2 години аз ръководех валутната комисия. Успяхме да намалим дълговете. След това тази комисия премина към Министерския съвет. Искам да бъда разбран правилно. Не прехвърлям вината върху другите, но… Действаме решително при създалото се положение. Друг изход нямаме.
М. Горбачов: Ние имаме пълно доверие в това, което вършите. Аз вече изтъкнах, че под Ваше ръководство България стана модерна, съвременна държава… Но Вие правилно не се задоволявате с постигнатото.
Т. Живков: Ние не сме се вманиачили, не смятаме, че това, което правим у нас, е нещо изключително.
М. Горбачов: Истината е, че за тези 30 години България направи много. И ако сега се налага да се прави преустройство, то не е заради слабостите, заради застоя, а поради новите задачи, които трябва да решава социализмът. Такава е диалектиката.
Т. Живков: И още един въпрос. Изключително важен за диалектиката на нашето развитие. От собствен опит се убедихме, че не можем да разкъсваме механично формата от съдържанието. През 60-те години се опитвахме да въведем нов икономически механизъм. Но не успяхме, защото смятахме, че е достатъчно да променим само съдържанието. През 70-те години също се опитахме да направим нещо в тази насока. Но формата отново удуши съдържанието. В началото на 80-те години предприехме нови стъпки… Но в основни линии пак не успяхме. Защо? Защото политическите форми задушиха всичко, смачкаха го.