Обществената форма не е опаковка на общественото съдържание. Тя е преди всичко начин на организация на това съдържание.
Всяко ново съдържание не може да просъществува, ако не се промени организацията на неговото функциониране. Т.е. ако не се направят съответни промени и във формата. И аз се питам, къде и в какво грешим ние в България, когато се стремим да променим формата
М. Горбачов: Относно Вашата мисъл за формата и съдържанието. Смятам, че е необходимо да се осмисли този проблем… Но с един замах не можем да създадем новото. Възникват големи трудности.
Т. Живков: Променяйки формата, ние се натъкваме на много трудности… На етапа, на който се намираме, неизбежно ще съществува новото с елементи на старото. В редица случаи сме принудени да правим и някои тактически отстъпки. Внимателно се отнасяме и с кадрите, които предстои да освободим сега и от партийния, и от държавния апарат. Някои привилегии… занапред няма да осигурим… Недоволни ще има.
М. Горбачов: Аз пак се замислям върху това, което казвате. Вие съкращавате окръжните и партийни ръководства.
Т. Живков: Аз вече отбелязах, че ние не снемаме политическото доверие от тези кадри. Не ги съкращаваме поради провали в тяхната работа. Но не можем да постъпим по друг начин. Даваме си сметка, че това е трудна и болезнена операция… Не можем да запазим предишните привилегии. Известно е, че някои от тези хора пишат анонимки, в това число и до Вас.
М. Горбачов: В това отношение у нас възникнаха някои въпроси.
Т. Живков: Както ние, така и вие ще можем да се придвижим решително напред, само ако успеем да се преборим с бюрократичния централизъм, с апарата на сегашната бюрокрация. А накъдето и да се обърнем, ние се натъкваме на този апарат… Както виждате… се стремим да разрушаваме административната централизация и да я заменяме с централизация върху икономическа основа. Сериозни промени ще предприемем в областта на правната надстройка, промени ще има и в духовната сфера.
М. Горбачов: Това по братски предизвиква у нас безпокойство.
„Впрочем Горбачов беше добър и занимателен събеседник. И днес бих поприказвал с него на чаша чай. Интересно ми е какви са сегашните му „братски безпокойства“. Какво мисли за КПСС и БКП. Тогава се спря доста обстойно на тази тема. Остро опонира на моята позиция.“
М. Горбачов: Другият въпрос е въпросът за партията. Главното в механизма на провеждане на преустройството и на контрола на неговото осъществяване, това е партията… Тя извърши революцията преди седем десетилетия, тя ръководи и направлява нашето развитие. И сега, в етапа на преустройството, тя е главната, решаваща сила в обществото. Социалистическото общество се строи съзнателно, този процес се ръководи от революционна партия. Затова ни безпокои формулировката Ви, че партията няма да бъде повече „главен субект на властта“. Възниква въпросът, как ще се ръководи по-нататък развитието на социалистическото общество… Преустройство без партията, демокрация без партията - не може! Разбира се, никой у нас не смята, че другарят Живков иска да ликвидира БКП. Но до нас достигна информация… У нас предизвиква тревога призивът да се отнеме властта на управляващата партия, да се измени принципната постановка за ръководната роля на партията.
Т. Живков: Да засегна накратко въпроса за ролята на партията като ръководна и направляваща сила на социалистическото развитие, на процеса на преустройството. На Юлския пленум изложихме ясно и недвусмислено нашата позиция. Тя е, че партията не може да бъде повече ешелон от държавното управление… Не може повече да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на народа, като ръководна и направляваща сила на нашето развитие.
М. Горбачов: Ако Вие бяхте поставили въпроса, да се освободи партията от някои несвойствени функции - това да. Но Вие поставяте проблема за разделението на властта между партията и държавата.
Т. Живков: Да… въпроса не е за освобождаване на партията от несвойствени за нея функции на държавното управление, а за разграничаване на функциите между партията и държавата. До този извод стигнахме неслучайно. На времето, още когато се създаваше социалистическата власт у нас, Георги Димитров постави въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени функции. Този въпрос бе поставен и от Вълко Червенков. Многократно го поставяхме и ние след Априлския пленум. И ако не получихме съществени резултати, причината за това беше самата постановка на въпроса, защото реалният проблем не е в постоянното разпределение на функциите между партията и държавата, а в ликвидиране на положението, при което партията да е ешелон на държавното управление.“