Оттогава на думи бяхме единни, но на дело - различни. Аз продължих възприетия курс.
ПОСЛЕДНИ КОНВУЛСИИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ
Какво ставаше междувременно в социалистическата общност? През май 1989 година в Букурещ се състоя трудно за описание и преценка съвещание на Консултативния съвет на Варшавския договор. То премина под знака на преустройството на СИВ и прочее. Никой не очакваше нещо сериозно. Това особено пролича на срещата на генералните секретари и председатели на министерски съвети. Всички бяха умислени, разтревожени. Говореха или кратко, или езоповски. Единствен неуместно възторжен беше Горбачов.
В съвещанието, както често, участваха генералните секретари и премиерите. Ярузелски говори кратко и основната му оценка беше крайно песимистична. Раковски беше мрачен, не взе думата. Янош Кадър беше разстроен. Говори още по-кратко от обикновено за трудностите и най-общо за преустройството. Хусак беше болен. Едвам ходеше, като го крепяха. Прочете кратък текст и гласът му почти не се чуваше. Хонекер говори самодоволно. Общоизвестно беше, че той не е съгласен с преустройството. Чаушеску говори, както обикновено, поучавайки ни, без да си дава сметка за обстановката. Изказването на Горбачов се свеждаше до най-общи приказки за преустройството. Приказки, приказки. Интересно, те не впечатлиха не само мен. Не впечатлиха никого. Изказах се последен. На всички, в това число и на придружаващите ме, направи впечатление, че Горбачов слуша само моето изказване. И то внимателно слуша и си записва. Беше странно, тъй като аз не казах нищо ново, извън изпратеното неотдавна до него писмо. Предадох го на посланика и подробно му изложих, какви въпроси ще повдигна пред Михаил Сергеевич. Имах сведения, че своевременно се е запознал със съдържанието му. Писмо от май 1989 година, в което излагах, че ние повече не можем да търпим това положение. Години говорене, без нищо конкретно да се предприеме. Предлагах му да събере ръководителите на социалистическата общност. Да се насочи целият научен потенциал, с който разполагахме, за да обмисли и презастрахова постепенна, но радикална смяна на системата. За да не се стига до нейното хаотично, лавинообразно свличане, което неминуемо ще повлече милиони човешки съдби и ще обрече поколения на несигурност. Ще следват нови експерименти с човешки ресурси. Трагедия, на която, уви, днес сме свидетели. Трудности, трусове, щеше да има неминуемо. Но ако Горбачов беше проумял необходимостта от промяна на системата, социалистическите страни можеха да предотвратят тази трагедия. Молех да поговорим сериозно.
В една от почивките между заседанията получих уверение, че в най-скоро време ще се състои среща между нас, на която да обсъдим повдигнатите от мен проблеми. Следващото ни виждане беше във връзка с 40-годишнината от създаването на ГДР. Отново последва уверение, че ще имаме специална среща. Все едно, такава не се състоя.
Последният контакт на ръководителите от социалистическата общност ознаменува началото на края ѝ. Но подред. Повод за събирането беше честването на 40-годишнината от създаването на ГДР. Присъстваха държавници, представители от народнодемократичните, от необвързаните страни, от цял свят.
От няколко години в партийното и държавно ръководство на България си говорехме, споделяхме, че линията на двете Германии не издържа проверката на времето. Колко дълбоко си противоречахме като издигахме тезата за обединение на Северна и Южна Корея, а отстоявахме разделението на Германия. Пълната несъстоятелност в реална историческа перспектива да се запазят двете Германии, и то при надмощие на ГДР над Западна Германия. Ние не манифестирахме своята подкрепа за бързото обединение, защото не бяха назрели условията. Този въпрос можеше да се реши едва след съгласието на Съветския съюз. Всичко друго, при наличието на техни войски там, беше немислимо.
Интересно премина това честване. Горбачов беше отишъл един ден преди нас. Имал е среща с държавното и партийно ръководство на ГДР. И до днес не зная какво е говорил с тях. В доклада на Хонекер нямаше изменения. Стандартно изказване за възхода на ГДР. В деня на манифестацията на Свободната немска младеж Горбачов и Раиса посрещаха преминаващите, които викаха: „Горби, Горби!“. За германското ръководство - само три, четири възгласа.