Какво точно провеждаше Горбачов - определена политика, двуличие или поведението му беше израз на кокетиране с немския народ без ангажименти? Безспорно, в този момент той нямаше нито психологическата, нито държавническата, нито икономическата готовност да тръгне на решителен ход за сливането на Западна и Източна Германия.
Със завръщането си в България, аз още на летището съобщих, че се връщам от погребението на ГДР. За мен въпросът беше решен и неговото политическо протакане във времето, само ненужно отдалечаваше момента, в който немците ще се прегърнат и ще извикат: „Да живее Германия!“.
МАШИ СРЕЩУ ПРОМЯНАТА
Въпреки колебания и нюанси, осъзнато или не, във външнополитически план Горбачов безспорно допринесе много. Независимо, че действията му не бяха самостоятелни, а насочвани.
Години, години, и от Запад, и от Изток не се вслушвахме в предупрежденията на Айнщайн и Ръсел за ядрената енергия. За дълга на хората към човечеството да я използват само за благото и добруването. Над всички ни тегнеше гилотината на превъоръжаването.
Дали смелост не достигна на Горбачов, дали се обърка или просто се оказа неподготвен за мисията си? Не можа да се издигне до главното - идеята за преустройство на света. Да проумее, че спирачка за това преустройство представлява и нашата система. С нейната икономическа лабилност, политически диктат и латентни етнически конфликти. В това се концентрираше несъгласието между мен и Горбачов.
Аргумент срещу Тодор Живков добавих с моята оценка за Китай. След официално посещение там през 1986 година, направих престой в Москва. Още при посрещането, в „Особняка“ - вилата, в която отсядах, споделих впечатленията си. Пазарният механизъм, който ККП, под ръководството на ДънСяопин провеждаше, беше заангажирал вниманието ми. Впоследствие повторих казаното и пред Горбачов. Вече осведомен, той мълчаливо, с видимо напрежение, изслуша моята информация и оценка. Накрая вметнах: „Нашето посолство има сведения, че китайското ръководство си е поставило задача, през следващия век Китай да бъде най-великата държава“. „Другарю Живков, оттук трябваше да почнете!“ - възкликна Горбачов и започна да ме оспорва. Несъстоятелно. „Слушайте, другарю Горбачов, над един милиард са задоволени. Пазар има. Самият този факт трябва да ни накара да почувстваме новото, което се създава в Китай, в резултат на пазарния механизъм. Разбирате ли, милиарден Китай има реален пазар?!“.
След разговора през октомври 1987 година в Кремъл той разбра, че няма да променя позицията си по основните въпроси. Започна открито да нервничи. Това се проявяваше на явни и подмолни пластове. Например, демонстративното поведение на председателя на Министерския съвет на СССР Николай Рижков по време на посещението му у нас през 1988 година.
Получавах и сведения, как са обработвани ръководни кадри от партийното и държавно ръководство, посетили по различни поводи СССР. На неофициални обеди, вечери те са били настройвани. Внушавано им е било, че не може да се допуска да бъде превърната партията в обикновен съюз на съмишленици, да й се отнема доминиращата ръководна роля в обществото, както иска Живков. Че не може да се върви с капиталистите и т.н. В архивите на Централния комитет се намира записка на Петър Дюлгеров. Споменавам за нея, защото е документирана. Посещението му в Съветския съюз по синдикална линия е било използвано, за да бъде обработван именно в този дух. Без предварителна договореност е посетен от завеждащ отдел на Централния комитет, който му е дал обяд. На този обяд го настройвал.
От Москва срещу мен се провеждаше насочена, ударна кампания. Някои от обектите на обработка, било в Съветския съюз, било в България, сами споделяха. Други - не. Така или иначе, бях осведомен, че и вътре в страната систематично се правеха опити за въздействие.
Нещо повече. Знаех главно кои са тези, които извършват, или по чието указание се върши обработката. При това, многовариантно - чрез създаване на погрешни, илюзорни представи, чрез заплахи, изнудване. Пиша за хора, на които е въздействано чрез внушение. За генетичните изменници и блюдолизци нещата са следвали естествения за манталитета им ход.
Сега научавам разни пикантни подробности. Среща между Горбачов, Джуров, Младенов след последното заседание на Консултативния съвет на Варшавския договор в Букурещ. И други, и други…