Силата на народа, силата на свободния дух може да има, уви, попечители, но никой не може да си присвоява правото на бащинство.
Зимата на 1989 година. Станаха модни визитите, „закуските“ по посолства. При посещението на Франсоа Митеран, с него са се срещали интелектуалци във френското посолство. Не ме е интересувало кои са били, какво са говорили.
Днес, след различни публикации, визиращи не само присъстващите лица, но и застъпените от тях позиции, мога със задоволство да отбележа, че се потвърждава моето твърдение за способността на големия талант да се издига над дребното, унижаващото и да отстоява позициите си.
Винаги съм ценял ярката самобитна мъдрост на Йордан Радичков. На въпросната „закуска“ с господин Митеран, той с две прости изречения е доказал, че истински кадърният е стойностен човек. Ще го цитирам по спомен от прочетеното неотдавна в печата: „Господин Митеран, ние имаме проблеми, но те са наши, вътрешни. Както във Франция съществуват немалко проблеми. Не бихме искали друг да ни учи как да ги решаваме, така, както няма да си позволим ние да учим французите“. Наистина, трябва да си Йордан Радичков, за да можеш в подобна ситуация да кажеш думи с подобно звучене на френския президент.
В тези месеци на 1989 година при мен дойде един от ръководителите на изпълнителната власт, (който може да потвърди състоялия се разговор помежду ни) и афектирано ми заяви: „Хора, които ти си издигал и поддържал, водят най-гнусна клеветническа кампания срещу теб. Използват творческия или обществен авторитет, създаден благодарение на твоята толерантност или афиширан, вследствие на проявен от теб интерес. Прокарват една невъобразима клеветническа атака. И в среди на интелигенцията, и пред представители на чужди държави, и с изявления по чужди радиостанции. Трябва да знаеш кои са, кой ги подстрекава и покровителства. И до ден днешен ти самият, открито или мълчаливо, на практика ги поддържаш и протежираш“. Аз му отговорих: „Моля те, много те моля, не ме занимавай. Това не ме интересува“.
Не ме е интересувало и събранието в началото на октомври, председателствано от Стефан Продев. Какво е говорено, кои са присъствали? Не казвам, че не бях осведомен. Осведомяваха ме и за създаваните клубове, дружества, организирането на синдикат „Подкрепа“.
Днес, когато въпросите около всичко това се политизират и хиперболизират, за мен е странно, как не се намери един, честно и открито да отрази мнението на Тодор Живков за тези прояви. Мнение, изразявано многократно и пред журналисти, и пред общественост. Не да се извличат отделни пасажи от мои изказвания, подкрепящи борбената теза на „ноемврийците“.
Различните идеи, особено изказваните несъгласия със съществуващите порядки на системата, създаваха необходимото социално съзнание за провежданата радикална промяна.
Промяна, безспорно нежелана от прогорбачовски настроените в ръководството на държавата и партията. Промяна, неприемлива и за самия Горбачов. Нейно ефективно противодействие можеха да бъдат недоволстващи групички, движения, които провокираха усложнения и скандали. В повечето случаи, с „просто око“ се проследяваше линията, която ги организира и ръководи, направлявана от стотици километри.
Инсинуираните атаки срещу новото бяха де факто атаки срещу мен в два плана. Създаваше се недоволство срещу Тодор Живков, но се поддържаше и страх от предстоящото. По света се представяше изопачена, травмираща картина за събитията в България.
По същото време, с мое съгласие, бе предоставен най-хубавият държавен самолет, за да пътуват на международната среща по въпроси за човешките права в Париж. Неотдавна научих, че там се представяли като опозиционери. Посрещнал ги и ги настанил Петър Бояджиев. Не съм се интересувал кои са ходили. Знаех само за Блага Димитрова.
Ценях нейното творчество и нееднократно съм го доказвал. Тя е от малкото хора, за които Тодор Живков е гарантирал лично. Това стана по време на войната във Виетнам. Блага Димитрова имаше голямо желание да отиде, но виетнамците не пускаха почти никого. Обещаваха и протакаха. Накрая извиках посланика и му заявих: „Другарю посланик, недоверието Ви ме обижда лично. Аз ходатайствах за тази жена. Ако е необходимо, ще гарантирам за нея с цялата отговорност. Нека Виетнам я приеме“. Посланикът се извини вежливо и с това въпросът за заминаването на Блага Димитрова беше решен. Оттам тя се завърна наградена с най-високите ордени на Виетнам. Радостен бях, че са оценили и отличили тази, за която бях заангажирал името си.