От тогава срещу мен започна тази нечувана разправа и вандалщина.
За да опресня паметта на „ноемврийците“ и за да разсея митовете - за свалянето на Живков, рисковете, „На прощаване със синове“, танковете в „бойна готовност“ на Джуров и прочее, и прочее - ще резюмирам събитията след този разговор с Никола Стефанов.
Месецът беше декември. Не много преди Коледа. Тогава бях поставен под осторожна охрана. Твърде осторожна! При мен се заредиха делегации от Централния комитет на партията. На три пъти идваха. Последната - начело с Андрей Луканов.
Бяха уплашени. Уплашени, че мога не само да компрометирам в една или друга степен Горбачов, да разоблича намесата във вътрешните работи на България. Но и да дискредитирам образа, който току-що бяха изградили за себе си.
Моите думи, че вредят на България и потенциалната заплаха, която се съдържаше в тях, предопределиха безогледността на действията им. „Креатурите на Живков“, както все още ги наричаха от чуждите радиостанции, знаеха, че мога отново да поема нещата в ръцете си. Даваха си сметка, при моя авторитет, как неотклонно биха били изпълнени указанията ми. Съзнаваха, че с думи не могат да ме сплашат.
Започнаха да ме местят от вила във вила. Май тогава се загуби Онова одеало… Пред вратата на стаята ми имаше охрана. Нямах достъп до телефон. Забраниха ми разговори с когото и да е. Можеха да идват да ме виждат само членове на семейството, никой друг. (В последните дни преди арестуването, те също са били изолирани.)
Изолираха ме напълно. За да съхранят себе си…
На 18 януари 1990 година ме арестуваха. „Планът за разследване на престъпленията на Живков“ все още не е бил изготвен… Изкусурявали са… Съгласували са… Появил се е след един месец! В един екземпляр! С гриф „Строго секретно!“. Аз, разследваният, узнах за този план след близо две години.
ЛЕДЕНО УИСКИ И… КОКА-КОЛА С КАПАЧКИ
Арестуването ми. Днес подочувам, че един главен прокурор е бил привикван на шотландска ледена ракия. Нееднократно. Че президент-председателят Младенов е удрял и блъскал по масата: „Искам да видя документ за задържане под стража!“. Знаел е, завалията, колко са уязвими с незаконното ми изолиране. Усетил е и „симпатиите“ на хората към личността му. Още през първите дни на декември 1989 година са скандирали твърде нелицеприятен за него прякор. Младите прощават пороците само на кумирите си.
Арестуването ми. Бленуваното постановление на главния прокурор е факт. Бившият държавен глава на България е приведен в ареста.
Поисках някой от тримата - президент-председателят Младенов, министър-председателят Луканов или председателят на Висшия съвет на БСП Лилов - да дойде да ме посети. Да се срещне с мен.
Цял месец се водиха преговори. Кой да дойде? Като какъв? Обсъждаше се вариант да дойде някой от тях като свидетел, да даде показания по обвиненията, повдигнати срещу мен. Как - по земя, вода или въздух? Кога? Призори, или по-добре нощем, за да не ги видят! Така и не намериха кураж. И сили. Да се изправят очи в очи с арестанта Тодор Живков.
А аз исках да ги видя не заради себе си. Исках да ги предупредя, че всичко, което вършат, неумолимо ще рефлектира върху тях. Върху ръководни кадри от държавното и партийно управление. После неусетно ще припълзи върху стотици хиляди редови членове на социалистическата партия. Ще се отприщи противопоставяне. Озлобление. Разделение на народа.
Исках да им напомня, че именно спокойствието на хората е над всичко.
Неслучайно това спокойствие беше едно от нещата, заради които отказах да говоря пред Великото народно събрание. Откритото писмо до Великото народно събрание, изпратено от мен на 29 юли 1990 година, съдържаше и следните редове: „Имате ли предвид обстановката, която се създава в страната, и кой ще поеме политическата отговорност за евентуалната ескалация на напрежението след моето изказване? Или отново вината, както досега, ще се прехвърли върху мен? Такава отговорност не мога и няма да поема… Аз искам да говоря пред целия народ, защото съм отговорен преди всичко пред него… Всичко, което съм правил, е било водено от чувството, че е добро за България.“
Десет дни преди това, в обръщение към народните представители, публикувано в печата, бях обявил своята готовност да изляза пред парламента и кажа истината за моето управление. Тази перспектива видимо внесе смут в душите и изявите на редица народни представители. Допускам дори, че на някои съм се присънвал нощем.