На следващия ден, 19 юли 1990 година, вестник „Дума“ реагира шеметно. Голямо, водещо заглавие: „Парламентът ще изслуша господин Никой“. Би било смешно, ако не беше толкова нелепо. В първия ред на текста се изясняваше: „Бившият държавен глава и ръководител на БКП Тодор Христов Живков ще бъде изслушан от Великото народно събрание“. И се поясняваше: 274 народни представители са гласували „за“, 22 - „против“, 23 са се въздържали. В ляво, на първа страница, се мъдреше ударна редакционна бележка. Катастрофични, апокалиптични предчувствия. „Не искаме да предричаме, но почти сме сигурни, че явяването на господин Тодор Живков пред парламента ще хвърли страната в опасен политически стрес. Ще се разгорят страсти, от които никой няма да има полза. По тялото на младата българска демокрация ще се появят нови рани. За жалост, депутатите, които гласуваха за този предстоящ „театър“, изглежда не си дават сметка за непредвидените усложнения. Любопитството им надделя над чувството за политически реализъм.“ Някои от вестник „Дума“ се вживяват в ролята на Касандра, вещаеща гибелта на Троя? Или… Внушението, начин на употреба.
После, часове и часове Великото народно събрание обсъжда процедурата по изслушването ми, по придвижването ми до сградата на парламента и така нататък. Сякаш ставаше дума да пренасяне на яйцето на птицата Рух.
Можех ли, след всичко това, в защита на себе си да рискувам спокойствието на хората?
Съзнавах как превратно и повърхностно ще бъде тълкуван моят отказ. Наистина, в продължение на месеци от трибуната на Народното събрание, по радиото, телевизията, в печата мнозина политикани разработваха версии за моето променливо поведение. Една от тях обясняваше обратът със срещата ми в резиденция Бояна с Александър Лилов и Янаки Стоилов.
Вярно, ръководството на БСП реагира изненадващо бързо… Месеци не бяха намерили сгода или импулс за среща с бившия си генерален секретар. Може да съм несправедлив. Може и отдавна да са таяли идеята да ме видят…
“На срещата Тодор Живков потвърди своето желание да бъде изслушан от Великото народно събрание.“ Така всекидневникът на БСП вестник „Дума“ отрази на 21 юли 1990 година акцента от разговора в Бояна.
Какво най-ярко е останало в съзнанието ми от този ден… Ами, кока-колата! Сервираха ни три запечатани бутилки. Всеки си я отваряше сам. За всичко бяха помислили. Ако случайно нещо ми се случи, да не излезе, че… Три бутилки кока-кола с отварачка!
От информациите, които сега имам, се вижда, че моето дискредитиране, изолиране и арестуване през януари 1990 година е съгласувано с Горбачов. Неслучайно новоизбраният генерален секретар Петър Младенов отиде немедлено на инструктаж в Москва още в първите дни на декември 1989 година.
Можех ли да афиширам публично различията, сблъсъка между мен и Горбачов? Да поема риска да се лиша от суровините и пазарите на СССР? Усетихме какво означава намаляване на икономическите лостове.
Да си представим положението. В момент на преобръщане на икономическата система в България, СССР внезапно натиска копчето. И ги изключва… Това беше главното, което предопределяше моята позиция на лавиране. Съпътстващото - вътрешният отпор на някои от партийното и държавно ръководство, мотивиран от безрезервно просъветския им курс, който всъщност беше алиби за користните им цели; международната обстановка към конкретните месеци на 1989 година - септември, октомври, ноември; моето здравословно състояние.
Всичко това превръщаше риска в авантюра. Залог ставаше бъдещето на народа. Въпреки вътрешната убеденост, че това е пътят, печелившите карти, които трябваше да се изиграят, на такова безразсъдство не можех да отида.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ХАЗАРТ НА ТОДОР ЖИВКОВ
В политическия хазарт Тодор Живков е влагал интуиция, убеждение, честност. Лавирал е. Блъфирал е. В интерес на българския народ. Но никога не е триширал. Рискувал е, но е залагал само себе си. Своето бъдеще, своя живот.
И то неведнъж.
Един от кардиналните залози в моята биография беше през 1934 година. През 1929 година победи така нареченият левосектантски курс. След 19-то майския преврат - 1934, ръководството на партията постави като непосредствена задача завземането на властта и установяването на работническо-селска власт. Излизащият нелегално „Работнически вестник“ с уводна статия обяви: „Звярът е повален и остава да се доубие“.
Бях повярвал в левосектантския курс. Като един от активистите на партията го провеждах. Но все повече се убеждавах в неправилността му. Радикализмът беше прибързан. Не бях съгласен постановката, че главен враг са БЗНС и Социалдемократическата партия и че партията трябва да заостри своя удар срещу тях. След разтурянето на Работническата партия, категорично се противопоставих на левосектантския курс. Може би единствен от кадрите, работили вътре в страната, излязох срещу него. Какво ми е коствало? Какво съм преживял! При тогавашната обстановка…