И транспортът им е осигурен - предоставям им всичко. Нали след ноември 1989 година се пише и говори за мой самолет, яхта, влак, влакова композиция. Тодор Живков не само никога не е притежавал свое превозно средство, велосипед даже. Живков е пътувал след решение на Политбюро, определящо и транспорта, и придружаващите го - кои, колко, журналисти и прочее. Така стои и периодично раздухваната тема за „моите“ резиденции, ловни стопанства…
Всички тези фантасмагории са не просто абсурдни. Те са неокачествими.
16-ТА РЕПУБЛИКА
Дълго отминавах съзнателно инсинуациите, свързани с мое намерение за присъединяване на България към СССР. Струваше ми се несериозно да отговарям на лъжи, които биха били само пошли, ако не бяха толкова тъпи.
Кой ли не се изказа с претенции за убедителност. Три години темата не слезе и от страниците на печата, при това премина през целия му спектър - от „Работническо дело“, през „Демокрация“ до „Корона“. Отдавах го на натрапващото се профаниране в политическия ни живот.
Искам да заявя кратко и категорично: през 33-те години на моето управление и за момент не е съществувала подобна заплаха. Подобна мисъл дори. Да се търси нейно огледално отражение в писмо, изправно до Хрушчов през 1963 година! е просто смехотворно.
През 1963, а и през следващите десет години, за мен главното беше да докажа несъстоятелността на етнокултурната автономия, изкуствено натрапена в Пиринския край след Втората световна война.8
Как съм лавирал, какво не съм доизказвал - подробности. Постигнах целта си - признаването на референдума в Пиринския край.
Ако съм имал приписваното ми намерение да присъединявам България като 16-та република към Съветския съюз, щях ли да водя подобна политика по Националния въпрос!
Едно е традиционното българо-руско приятелство, съвсем друго - националната идентичност и суверенитет на България.
Аз отрекох помпозния лозунг, издигнат от Георги Димитров: „Дружбата със СССР е нужна като слънцето и въздуха на всяко живо същество“. За мен имаше една истинна позиция - „Дружба от векове, за векове“. Близост на два славянски народа. Досег до паметта на руските и съветски воини, лекари, сестри, оставили костите си в българска пръст. Воини, преминали на два пъти река Дунав с вярата, че ще пролеят кръвта си като освободители на българския народ. Искрена саможертва, обречена на изкористяване от имперските намерения на техните владетели.
Вторият упрек е премерен към пленум на ЦК на БКП от 1973 година за сближаване на България и СССР (не за присъединяване!).
В какво се състоеше този пленум. В хубаво подредени думи, които обслужваха една цел - искахме да получаваме. За да не се направи опит за превратно тълкуване на постановките на пленума, веднага излязох с тезисите за патриотичното възпитание на младежта. По мое настояване се изготви мащабна програма. Отпечатаха се десетки исторически книги, някои впоследствие нарочени като националистически. Създадоха се филми за всички владетели от Първото и Второто българско царство, други исторически филми и театрални постановки…
В Съветския съюз, а и тук, бях обвинен в шовинизъм. В пренебрежение към интернационализма. Тогава опонирах - няма ли патриотизъм, преклонение пред собствения народ, земя, история, не може да има искрена мисъл за хората по света.
Днес само ще спомена - винаги съм отстоявал националните интереси на България.
РЪКАТА, ЗАДВИЖВАЩА СПУСЪКА
Много ми харесаха тези версии на журналисти - „калугинци“ за Тодор Живков, заобиколен от наемни убийци от ДС, КГБ, ЦРУ. Световни разузнавателни централи в служба на настроенията ми срещу някого. Какъв полет на фантазията! Какъв тепегьозлък!
Ще оставя темата отворена за талантливи пера, хладен ум и горещи сърца. С препоръки: повече находчивост, повече кураж! Има толкова неразкрити убийства, недоказани или оспорвани версии. Защо да не се намеси името на Тодор Живков и в тях? Още повече във време, когато някои не държат сметка нито за своето име, с което приподписват „сензациите“. Нито за името на България.
АГЕНТ НА ГЕШЕВ
Да спомена най-идиотската лъжа. Също до днес неопровергана от никой.
Народът да знае, че месеци наред бяха пропилени време и умения на квалифицирани юристи от Главно следствено, за да се убеждават - бил ли е Тодор Живков агент-провокатор, човек на Гешев или не. При живи свидетели за това време, между тях доскорошни мои „другари“, при наличието на документация от Дирекция на полицията! Арестуван съм неведнъж. Инквизиран съм до загубване на съзнание. Това са факти.