В броеницата на всички лъжи, на страстта да бъде осъден за нещо Живков, с които заиграха „героите - ноемврийци“ още от 14 ноември, не се включваше само, че съм извънземен.
Омръзна ми да изяснявам - аз ли съм бил агент на Гешев, Гешев ли е бил мой агент.
Думи за Гешев. Много ги дразнех с моята оценка за него. Не разбирам, защо отричаха безспорното. Гешев беше умен. Много проницателен. Човек, предан изцяло на делото си. То беше негова съдба. Казват - служил на друго разузнаване - английско ли там, какво ли. Дали е вярно? Възможно е, не знам. Но каквото и правителство да дойдеше, Гешев оставаше. Министри уволняваха, него не. Не участваше в инквизициите, но ги ръководеше.
Когато ме арестуваха последния път, попита: „Къде си ти? Десет дена те търсим. Обърнахме София наопаки.“ Тогава ме предадоха и 10-12 полицаи ме арестуваха от засада на улица „Черковна“, Подуене. Започнах да му разправям нещо. Той слушаше внимателно. Слуша. Лицето му е както обикновено. Лицата на агентите постепенно се отпуснаха. Значи съм ги убедил. Отдъхнах си мислено. Накрая Гешев каза: „Свърши ли?“. И се обърна към хората си: „Той ни занимава с фантасмагории. Съвсем за мезе ни взема. С него ще се разправяме нощно време. Водете го!“.
САТРАПЪТ ОТ „СЛАВЯНСКА БЕСЕДА“
Появиха се недостойни, нелепи спекулации и около завземането на властта на 8 срещу 9 септември в София и моето участие в тези събития. Не можаха да спретнат и по тях едно следствийце. Но в подмятанията и приказките за първите дни и месеци след 9 септември се заангажираха доста авторитетни, макар непознаващи това време, хора. Каква е истината?
По решение на партийното ръководство се създаде щаб за София, оглавяван от мен. От нас се изискваше да гарантираме най-необходимите въоръжени сили и обекти за участие в удара на 9 септември. В самата подготовка трябваше да се осигури включването на полицията. Постигна се. В готовност стояха: танковото съединение в Негован, „Шопския отряд“ от бригада „Чавдар“, настанен секретно в София седмица преди удара, бойната организация в София, Погребите и няколко други оръжейни склада. Нашият щаб имаше определени задачи и цели. Първо - точно в 24 часа да изолираме столицата - телеграф, пощи, радио. Това беше извършено гладко, благополучно. Второ, да се превземе Военното министерство. Планът се ръководеше от Националния щаб на Народоосвободителната армия. Отвътре трябваше да действа група военни. Бяхме обградили Министерството на отбраната. Ако те се провалеха, аз трябваше да командвам атакуването на Военното министерство с бойната организация, танковото съединение, партизаните. Имахме готовност да го щурмуваме и превземем. Овладели бяхме Погребите (главния оръжеен склад). Но не се наложи да използваме оръжие. Офицерите отвътре успяха.
Последните две денонощия - седми и осми - не бях мигнал. Рано сутринта, след като всичко приключи успешно, се прибрах и съм
заспал дълбоко. Събудиха ме около 11 часа с вестта „Образувано е Отечественофронтовско правителство, по радиото е четена Декларация. София се залива от ликуване.“ Облякох се и излязох. Действително, по улиците бликаше възторг. Опиянение от победата. Спонтанни демонстрации в центъра и в отделни райони на София, в казармите. В подкрепа на правителството на Отечествения фронт.
За множество от хората се затваряше страница от мизерия, несигурност, посредствено съществуване. Затваряше се срамната страница на съюз с хитлерофашизма. Окриляше упованието, че малка България тръгва редом с великата страна на братята руси.
От сутринта на централния площад имаше митинги. Разбира се, аз също трябваше да се включа, като от балкона на двореца произнеса реч. Тя е запазена. Беше кратка реч.
С установяване на правителството се създаваше управление във всички сфери на живота, командване на армията, на Министерството на вътрешните работи.
Задачата, чието изпълнение ръководех в първите дни, беше нашият щаб, съвместно с полицията, да арестува по списък, предаден от правителството, бившите министри и други, точно определени лица. Те биваха своевременно предавани или освобождавани от арест, тъй като вече действаше формирано Вътрешно министерство и армейско ръководство. В „Славянска беседа“ - там се помещаваше временният орган, който беше ликвидиран, когато се задвижи и заработи МВР съм стоял дни.
Приключиха първоначалните, иманентни на новата власт задачи. Поставиха ми въпроса, желая ли да бъда преместен в държавното управление? Исках да остана на партийна работа. Получих принципно съгласие от партийното ръководство да заема длъжността, която имах преди 9 септември 1944 година - един от секретарите на Областния комитет. Но после ме извикаха в Централния комитет и ми съобщиха, че се налага да изчакам няколко месеца. Уведомиха ме, че е арестуван директорът на полицията - Георгиев. Бяха установили, че е участвал в избиване на партизани. Казаха ми, че се налага временно, за няколко месеца, да поема работата. Преместих се в сградата на ръководството на полицията. Бях главен инспектор на милицията.