Властта постепенно започна да придобива белезите на съветската. В пълна сила се развихри борбата срещу класовия враг, борбата срещу народните врагове вън и особено вътре в партията. Организиран бе Народен съд с 12 състава. Създадоха се лагерите. Машината на отмъщението и репресиите беше задвижена. Въпреки всичко, преобладаващата част от народа вярваше в отечественофронтовската власт.
Социалистическата революция в България дойде вследствие на военни действия, а не на икономически и политически причини. Победа, главно и решаващо, с помощта на съветската армия, а не естествена, назряла и осъзната необходимост.
Във военновременната обстановка се чертаеха и проектираха граници. Общественото развитие се подчиняваше на политическите и идеологическите доктрини на победилите държави. Българското следваше общите правила на единствения по това време модел на социализма - съветския.
Социализмът у нас се роди като политически образ, който идеализирахме, така както идеализирахме Съветския съюз.
Имахме ли друг вариант? Разделена Европа, начинът по който се установи социализмът у нас, предрешиха пътя. После главните насоки бяха наложени императивно и буквално.
Петият конгрес на БКП, на който основен докладчик беше Георги Димитров9, постанови като конкретни исторически задачи директивите, които идваха от Москва, с помощта на съветските структури в силовите и другите министерства. Пренесе главните отличителни черти на съветския модел: изграждането на еднопартийна система на основата на държавна собственост върху средствата за производство; тезата за диктатурата на пролетариата, независимо, че тя се осъществяваше в народнодемократична форма. Национализацията на промишлеността и търговията не следваха потребностите на българската действителност.
Партията се наложи като ръководна и направляваща сила в обществото. Наистина, запази се присъствието на БЗНС. (На Земеделския съюз ще се спра допълнително. Тук само в скоби ще вмъкна няколко необходими пояснения срещу фрапиращи спекулации.
Тодор Живков и създадената фракция в Политбюро и Секретариата, по времето на Вълко Червенков, спряха изпълнението на строго поверително писмо, в което Вълко Червенков обосноваваше необходимостта от ликвидиране на БЗНС като самостоятелна политическа сила и неговото вливане в Отечествения фронт, както стана с другите две-три политически партии, които съществуваха по времето на Георги Димитров. Препис от това писмо и моите последващи действия накараха Георги Трайков да преосмисли позициите си във връзка с решенията на Априлския пленум.
Приветствахме не само вътрешната, но и международната дейност на БЗНС. Съзнавахме, че съюзът има място в нашия живот, има традиции и перспективи. Земеделците получиха всички искани от тях места в парламента и в правителството. Увеличаваше се членската маса и това дори предизвика у някои въпроси. От поисканата справка се установи, че 90 процента от хората, които масово навлизат БЗНС, са млади, от средите на интелигенцията. Хора, които търсят политическа изява. Известно е, че приемът на членове в БКП беше задържан до 500-600 хиляди души, а БЗНС беше единствената алтернатива.
Петият конгрес възприе курс за изграждане на основите на социалистическото общество у нас и сложи отпечатък върху цялостното по-нататъшно развитие на България.
До 1956 година безкритично се приемаше съветският опит. Унищожаваше се всяко начинание да се зачете българската историческа действителност. Травмиращ национален нихилизъм.
След ноември 1989 година се сляха и смляха услужливо в пропагандната машина два несравними периода. Време, съвсем недалечно и незабравено, се фалшифицира и нагажда към днешните моментни личностни интереси.
Годините преди и след 1956 година - години несъпоставими нито в политически, нито в нравствен и морален, нито в икономически и социален план, се уеднаквиха. Не само се омаловажават трудът, усилията, лишенията, успехите на милиони и техните многопластови постижения. Същевременно се разсейват и разпределят през целия 45-годишен период пораженията, нанесени в първите години след 9 септември. Поражения, оставили белези в цялостното ни развитие и предопределили в голяма степен спирачките на това развитие.
9
Независимо от контроверсните оценки, Георги Димитров ще остане в историята. Не само като един от ръководителите на международното работническо движение. Преди всичко като героят от Лайпцигския процес. И днешните опити да бъде заличен от паметта на хората, са обречени.