Информирах българското ръководство. Решихме да проведем нашата политика през главата на Съветския съюз. Да изплащаме репарациите и да вземем курс да плащаме задълженията.
Политическата обстановка при управлението на правителството на Георгиос Папандреу даваше възможност за нормализиране на нашите отношения. Проведените преговори през 1964 година приключиха с подписване на договор за плащане на репарациите и дванадесет междудържавни договора, с които се урегулираха отношенията между България и Гърция. Постигнахме голяма победа. Създадоха се условия да се прекрати противоборството, да се уталожи напрежението.
Положението се измени и усложни след военния преврат в Гърция. Но дори и по времето на управлението на военната хунта, нашата страна не реагираше еднозначно. Интересите на България не допускаха негативната оценка, с която не само ние, цялата международна общественост приемаше „черните полковници“, да доведе до зачертаването на постигнатото размразяване по времето на Георгиос Папандреу.
След известно колебание, през 1973 година, по време на междинно кацане в Атина на Иван Башев (способния министър на външните работи на България) се стигна до приемане на покана, отправена от Георгиос Пападопулос, български външен министър да посети Гърция. По време на тази визита бяха постигнати известни, целени от нас, договорености. Но антибългарската пропаганда продължи.
Чак след 1975 година, когато Константин Караманлис посети България, Гърция сне постановката „Главният враг е на север“. Караманлис беше и си остана даровит и мъдър държавник, силен и смел човек. За съжаление, вече не можехме да поставим въпроса за Беломорска Тракия и да изискаме решаването му. Подобна претенция щеше да е неоснователна. Изселниците, изгонени от военните хунти, бяха дошли в България. Когато обсъждахме тези въпроси, в Беломорието бяха останали едва около петнадесет процента българи. При това положение, този въпрос трябваше да бъде снет от нашите разисквания.
По времето на Андреас Папандреу, също ярка фигура в политическия живот, нашите връзки и контакти се задълбочиха.
Въпреки различните системи, военните блокове, с които бяхме обвързани, България и Гърция създадоха и поддържаха изключително благоприятни, взаимно изгодни приятелски отношения.
При всяко мое посещение в Гърция, аз съм бил посрещан изключително сърдечно и топло. И то не само от управляващите, но и от гръцкия народ. В Атина, при първото ми посещение, имаше тринадесеткилометров шпалир. Приветливи, лъчезарни хора. С хиляди национални знамена на България и Гърция.
Осезателен спомен е оставило в паметта ми гостуването на остров Корфу. Цялото население беше наизлязло при пристигането ми с Караманлис там. Споделих с него, че съм респектиран и развълнуван от неподправената възторженост на хората. И искрено му се възхищавам за приема, който среща у сънародниците си. Караманлис мило се засмя: „Господин президент Живков, всички тези хора, до един, са излезли само заради Вас. Вас приветстват. Ами че те гласуваха против мен.“
Разведряването и контактите с Гърция се наблюдаваха внимателно от другите балкански страни.
Турция си даваше сметка, че не може да отлага започване на преговори на основата на добросъседство. Взаимно нямахме претенции.
Преговорите започнаха със Сюлейман Демирел. Умен, съобразителен, прозорлив държавник. Не мога да не подчертая неговите лични заслуги за благоприятния им ход. Направих официално посещение през март 1968 година. Той ми върна визитата през октомври 1970 година.
Всички български правителства от Освобождението до 9 септември 1944 неглижираха, игнорираха вътрешната страна на Националния въпрос.
По времето на Георги Димитров и на Вълко Червенков, наследените многопластови проблеми с турци, българомохамедани, цигани не само не намериха решение.
Провежданата политика за многонационална България задълбочаваше разделението и по верски признак, и по начин на живот. Процесът на дезинтеграция на българския народ се форсира и задълбочи през 1951 година след решението на Политбюро от 26 април. Резонира в подхранване на пантюркизъм и изкуствено обособяване, изолация на малцинствени общности.
Мюсюлманското население беше на дъното на социалната стълбица. Изминалите петнадесетина години социалистическа власт с нищо не бяха подобрили бита му. Бедност, безпросветност.