Влошаването на добросъседството беше подработено след установяването на пантюркистката линия, Успоредно се разиграваха и чужди интереси. Провокираха обтягането.
Започна се отдалеч - пропаганда за живеещи два милиона турци в България! За нарушаване на религиозните свободи. За битово вмешателство. За необходимостта от обособяване на отделни етнически групи като малцинствена общност. Години продължи. Увенча се с тягостната, смазваща картина на 1989 година. Било с обещания, било с психически и физически тормоз, хиляди бяха подведени от емисари на чужди интереси да напуснат домовете си, родната земя. Да потеглят към Турция.
Няма човек в България, който да не знае, че хилядите мюсюлмани не бяха принуждавани. Напротив. Молеха ги да останат. Да се прибере реколтата. Да премислят, да се подготвят, ако са решени. Не. Стотици, хиляди изклаха добитъка си, продадоха на безценица имотите си. Поеха като хипнотизирани. Нито нашата, нито турската страна имаше подготвеност за това.
След масирана клеветническа кампания, на 30 май 1989 година българското ръководство, съблюдавайки договореностите от Хелзинки и Виена, предложи на Република Турция да отвори границите си за всички български граждани, които желаят да живеят временно или постоянно там. Въпреки невероятните усложнения, струпали се и върху административни органи, и върху селско стопанство, и върху икономика, нито един български гражданин не беше задържан насилствено в България. Безспорно, пред немалко трудности беше изправена и Турция.
Това се оцени от САЩ. При мен дойдоха двама американски сенатори. Приех ги и категорично им заявих: „България иска да се преустановят опитите за вмешателство във вътрешните й работи. За нормализирането на българо-турските отношения, и по-специално за спиране на изселването, има два златни ключа - единият е в София, другият - в Анкара. С нашият ключ ние отключихме границите. Не можем да ги заключим, да спрем нашите граждани, защото уважаваме международните договорености, които сме поели в Хелзинки и Виена. Под тях стоят и подписите на турската страна. Но на практика какво се получава? Турция ту отключва, ту заключва, ту ключът й заяжда. Някак нелогично е всичко това. Също - пропагандата за два милиона турци в България. Месеци се декларира, че Турция ще приеме всички свои сънародници до един, ще ги устрои и осигури. Когато около 200 000 души - едни, подмамени от надеждата за по-добър живот, други - принудени от старейшината на рода, преминаха границата, турският ключ се превъртя в ключалката.
Денонощно мисля за съдбата на стотици хиляди хора, български граждани. Едни са зарязали всичко, обречени на неизвестно бъдеще. Други - мечтаещи да попаднат в „обетованата земя“ с цената на всичко и… отхвърлени от нея.“
Накрая подчертах, че именно поради тези причини, инициативата може да бъде само на Турция. Американските сенатори изразиха принципно съгласие с мен и желание да помогнат за регулиране на двустранните отношения. Но след срещата с тях, Турция окончателно затвори границите си.
Важен момент от това време беше инициативата на Негово превъзходителство емира на Кувейт, който по това време беше председател на Общоарабския съюз. Поиска лична среща с мен. По време на състоялата се във Варна среща, той ме увери, че има пълномощия да помогне за нормализиране на отношенията между България и Турция. Аз акцентирах на главния въпрос - да се прекрати грубото вмешателство във вътрешните ни работи. Уговорихме се да се направи среща между външните министри на България и Турция в Кувейт.
От наша страна замина и води преговорите Георги Йорданов. По предложение на турския външен министър господин Йълмаз, срещата е била проведена без присъствие на журналисти. Била е договорена среща и на високо равнище. Турската страна е приела почти всички наши предложения за излизане от кризата. Това би могло да се установи лесно, като документите от нея бъдат публикувани. Българският народ трябва да знае, какво е постигнато и как са защитени българските интереси.
През 1989 година, лятото - есента, поради моето заболяване, нямах възможност непрекъснато да следя и кръстосвам информация за събитията по места. Днес нямам достъп до архиви, до документи.
Но истината трябва да излезе час по-скоро наяве. Имало ли е насилия, шантаж? Провокирани ли са? Всичко! Цялата истина.