От Индия докарахме биволи, от Англия - свине, от франция - птици.
Специални научни институти се занимаваха с подбора, подобряване на породата, прираста на най-пригодните и пълноценни животни при нашите климатични условия. Например, в института в Смолян беше създадено специално говедо за балканските райони - родопското. Бе направена селекция в говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството. Селекцията в овцевъдството засягаше добива на мляко, на вълна - от тънкорунни, полутънкорунни и грубовълни за килимарството породи овце; износът на агнета и шилета за Европа с минимални тлъстини и тлъсти - за арабския Изток.
Птицевъдството не само задоволяваше напълно вътрешния пазар с месо и яйца, но заемаше част от износа на селскостопански продукти. Нашите яйца бяха прочути с ярко жълтия си жълтък. На Запад ги наричаха фантастичните слънчеви яйца от България. Птичето ни месо и яйца се отличаваха не само по вкус и апетитност, но и по пълноценност. Тайната беше в зърното, с което компенсирахме невинаги осигурения с всички необходими компоненти фураж. На практика качеството, стойността на яйцата и на месото от птицефермите не се различаваха от тези на домашно гледаните птици.
Отглеждани с търпение, обич, грижи животни и птици ежегодно нарастваха. Време, труд, пари. Всичко това е маловажно. Същественото е, че осигуряваха и мляко, и месо, и вълна, та и валута, за целия народ. Когато към мен беше приложена мярка за неотклонение „домашен арест“, дойде Николай Колев - Босия на частно посещение. Казах му: „Моля те, иди при министъра на земеделието. Не го знам от коя партия е.12 Говори, убеждавай! Поне елитните стада трябва да се запазят! Те не са за износ, не са за кланица. Потоп да стане, трябва да се опазят!“.
Не ги опазиха. Скъпи, прескъпи животни се изнесоха на безценица, за месеци се превърнаха на суджуци. Кой е виновен, че хората днес, замезвайки си с луканка, не си дават сметка, че в нея е млякото на децата им. Тяхната лековерност? Или високопарната безпомощност на управляващите?
Тревожи ме обстановката в селата днес. Бъдещето.
ОТ ИЗОСТАНАЛОСТ ПРЕЗ РАЗРУХА ДО МЯСТО СРЕД ТРАДИЦИОННО ПЪРВИТЕ или ТРЕТАТА ЛЪЖА
Упрекват ме, че в мое време се сменяваха икономически механизми и управленчески модели. Вярно. Не трупах евтин популизъм. Търсех. Опитвах. Признавах неефективността или преждевременността на конкретна форма и преминавах към друга.
Стремях се към гъвкаво моделиране при едновариантния затворен кръг на системата. Това предопределяше динамиката на развитието.
За мен изходът беше и е не в изчакване, а в промяна. В усъвършенстване на позитивното и кардинално разчистване на препятствията. И то, при осигурено спокойствие и сигурност на обществото. Главното - човекът и нарастване на благосъстоянието му.
ЩРИХИ ОТ КАТАСТРОФАТА В ЖИВКОВА БЪЛГАРИЯ
Моят идеализъм предопределяше някои илюзии. Равенство, не уравниловка, както порочно се интерпретира. Постепенно, но всеобщо благоденствие.
Днес се посреща скептично твърдението, че нямам лев заделен и нищо, освен дрехите, които доносвам. Все някога ще се признае. Всичко това е много лично. Не съм и допускал, че ще се наложи да го афиширам. Споменавам го като следствие. Не съм осигурил себе си, не от чувството за вечност. Така съм усещал нещата. Да помисля, да обезпеча последния член на обществото в държавата, която ръководя, едва тогава - себе си. Рано или късно истината за Тодор Живков ще стане достояние.
Всеки отделен човек по мое време беше осигурен. От зачеването до смъртта си. Освободен дори от мисълта, че ще обремени близките си и постфактум с разходи по погребение. Никой не можеше да си играе безразборно с нечия съдба.