Всеки български гражданин имаше възможност да почива на зимен, на летен курорт срещу минимално заплащане. Почивни домове, бази, лагери, къмпинги, хижи, хотели, бяха част от стремежа да се осигури общодостъпен и пълноценен отдих. Според изнесените в печата данни или информации, за около 70-80 процента от хората през последните 2-3 години морските плажове и снежните писти са останали само спомен от времето на „разрухата“.
Няма друга страна на планетата, в която 95 процента от жилищата да са лична собственост. В развитите западни страни процентите са едва 15-20. През Живково време в България се построиха 2,5 милиона жилища, освен вилите.
Жилищната програма беше един от стратегическите отрасли. Освен тухли, цимент и т.н., за които набирахме производствени мощности, за жилищно строителство е необходим и дървен материал. Повечето наши гори бяха закелявели, както казва народът, т.е. непродуктивни. Успяхме да увеличим горските масиви два пъти (по статистически данни). Спомням си, преди години отпразнувахме 15-милионния декар залесени горски площи. Но, за да се получи дървен материал, трябва да минат десетилетия. Налагаше се да го внасяме.
Свързахме се с Коми.
Нито една европейска държава не е била принудена да разгърне такава мащабна програма, тъй като имаха многократно по-голям жилищен фонд. Три поколения българи са работили за реализирането й. Вложен е огромен труд, Разгърнато е колосално строителство - държавно, частно, кооперативно, ведомствено. Всеки имаше право да строи, за да се преодолее крайно недостатъчния жилищен фонд.
За мен най-главното беше български граждани да не живеят в комунални квартири. Общоизвестно че дори в богата Виена, Виена с културни традиции, има жилища с общи сервизни помещения на етаж, и то не в покрайнините. Да не говорим за СССР и за страните от социалистическата система.
Спекулира се, че в София и в други големи градове има жилищна криза. Така е. Имаше. Вмешателството ми се свеждаше до създаването на огромна производствена база в София за строителство на 15 000 жилища годишно. Задачата беше да се достигне до 20 000. Това щеше да реши жилищния проблем в столицата до три години, а след това с тези мощности щеше да започне разширяване на притежаваните жилищни площи. Цяла една програма, обсъждана и приета в Министерския съвет, по лично мое искане и настояване.
Днес всичко това е потънало в забвение.
Съдят държавния глава за 72 жилища! Без прокуратурата да предоставя дори един документ с подпис на Тодор Живков.
Жилищата били получени след мое застъпничество от хора, някои от които са гордост за България. Не мога да цитирам всички имена. А талантът не се степенува, за да посоча един, двама. Те бяха призовани като свидетели по Дело Ne 1. Може ли държавен глава да няма психическа нагласа и право да окаже съдействие на личности, обичани, ценени от цял народ? Специално постановление на Министерския съвет разрешаваше на всеки кмет, на всеки директор да ползва по своя преценка два процента от жилищния фонд. Ами ведомственото строителство, строителството по линията на обществени организации?
Отминавам абсурда, който създаде и крепи три години Дело № 1…
Не мога да отмина в мислите си хилядите, внесли по времето на Живков пари за дом, Пари, с които са подпомогнали изграждането на други жилища, Измамени, поради стеклите се обстоятелства, останали без покрив. Тези хора пострадаха жестоко от инфлационната криза, която бушува вече три години,
Днес едно жилище, най-елементарно при това, струва 400-500 хиляди лева. През годините 1987,88,89, последните от моето управление, за около 20 хиляди можеше да се купи повече от средно, Близо 15 пъти е паднала покупателната способност, Обезцениха се средствата на влог, без хората да имат вина, Елементарната справедливост изисква да се увеличат поне 10 пъти жилищните влогове,
Пълзящата, разрастваща се инфлация през последните години удари не само жилищните влогове. Необявено, постепенно се смиха, обезцениха повече от 15 пъти парите.
Социалната програма включваше и непрекъснато подобрение на бита. Модерно обзавеждане, коли - това е също реалност, която трудно може да бъде отречена.
Едва ли има село, което да не е свързано с асфалтов път. Все още са живи хората, които помнят селата, пътищата през 1956 година.
Транспортът беше осигурен, достъпен за всички.
Днес 90 процента от българския народ живее в жилищата, ползва мебелите и вещите, кара колите, купени по Живково време.
Грижата за обществото включваше и адекватно откликване на порастващите духовни потребности. Музеи, изложби бяха безплатни. Символични, особено в сравнение със западните, бяха цените на билетите за театрални постановки, опери, концерти, кина, на вестниците, списанията, грамофонните плочи. И всичко това не беше правено случайно. Държавата осигуряваше на всеки многостранно духовно развитие.