Как не разбират, елементарното човешко достойнство ме задължава не само да защитя невинните, но да поема върху себе си и чужда отговорност, Затова излязох със специално изявление, което чрез БТА стигна до средствата за масова информация, В него поддържах, че моя е отговорността за формирането и провеждането на политиката и държавния курс. Независимо, че по мое време нищо не е било предприемано, още по-малко извършвано, без колективно решение.
В годините 1990,1991,1992 безпомощността търси изход. В митовете за себе си и небивалиците, наслагвани върху миналото.
Все по-напористо си пробиват път версиите за далаверите, за разиграните „червени“ пари. Пред прокуратурата подчертах нееднократно, че по мое време не можеха да се извършват злоупотреби. Било в контакти на вътрешни организации, било със западни фирми. Отделни корумпирани кадри имаше, но дори опити за машинации на едро не можеха да просъществуват за дълго. Това е ясно и елементарно. Защо? Общоизвестно е, че Държавна сигурност беше внедрена плътно в почти всички звена на външнотърговската ни система.
Някои сега имат, или се опитват да създадат, примитивна представа за Тодор Живков. Дейността на Държавна сигурност обслужваше националните ни интереси, главно на Балканите. Давах си сметка, че една малка България не може да бъде обект на сериозно отвъдокеанско и западноевропейско разузнаване. Нелепо беше да разхищаваме кадри на Държавна сигурност в контрашпионажа. Превърнахме разузнаването в икономическо, промишлено, в придобиване на новости. Това не бива да се тълкува примитивно като „крадене“ на технологии, схеми, продукти, образци. Самите фирми желаеха да търгуват с нас, без да се афишира.
Това беше политика, търговия, усвоена до детайли и тънкости. Знаехме с каква цена ще се почне, до каква цена ще се отиде. Къде има най-изгодни оферти. Къде е най-новото, търсено към момента от нас. Купувахме това, за което биха били необходими десетилетия налучкване, труд, изследвания.
Преди мен Държавна сигурност свеждаше промишленото разузнаване на практика до проследяване и излагане на най-новите научни публикации. След като оглавих държавата, казах: „Това не е нужно на България, а и не мога да бъда убеден, че това, което ми се представя, в действителност е новост. В света излизат милиони специализирани издания, които не съм в състояние да следя. Затова минаваме на вариант - контакти с фирмите. Необходим е реален, конкретен принос“.
Комисионните, които се получаваха след сделки със западните фирми, постъпваха направо в държавата, не у хората, осъществили контакти.
Неведнъж съм казвал - аз не съм нито Бог, нито полубог. Не съм свръхчовек. Аз съм обикновен човек, който диша, понякога се прозява. И то не само защото се отегчава. Но твърдя, че във времето на моето управление, имах точна и цялостна представа за нещата. И затова съм категоричен - абсурдно е за тези години да се търсят злоупотреби, при това в големи размери.
Съзнанието за трусове, периодични и предстоящи, рефлектира върху Живков и така наречените живковисти.
На всяка среща питах прокуратурата, защо не се готви процес срещу икономическата катастрофа. Вдигаха рамене.
Зароиха се процеси и процесчета. Политически процеси, афиширани като криминални. Не зная колко дела са подготвени и заведени срещу мен, срещу членове на Политбюро, секретари на ЦК, членове на правителството и други деятели.
Но дело за икономическа криза няма. А би следвало да има… За да се пресече хаосът и беззаконието. Затъването от 1990 година:
До кога ще се оправдават с Тодор Живков? Не е ли време да се осъзнае, че възприетият курс е погрешен от социална, практическа, научна гледна точка.
Защо сляпо и безрезервно се копират препоръки и програми на страни с различно икономическо, културно, обществено развитие?
Ако аз съм плащал данък на илюзии за равенство между хората, все пак реалните постижения са факт - разгъната социална политика, селско стопанство, промишлено производство, пазари и прочее, които днес се рушат.
Кой събаря преди да има яснота, какво ще гради. Преди да е подсигурен етапът между старото и новото.
Политическото блато впримчва икономиката, сигурността на България. Постепенно ги поглъща.
Съдят ме за представителните пари на управляващите по мое време. След като управниците увеличиха получаваните от тях пари, привилегиите си. И устремно продължават да ги множат. За по-малко от година замениха популизма с откровен цинизъм.
Въпреки категоричното настояване пред съда по Дело № 1, така и не получих справка за представителните пари, за привилегиите на днешните управляващи.
На фона на сегашното състояние на страната, картината във висшите ешелони на властта наистина буди недоумение. Безкрайни празници по резиденции. Заплати, представителни пари, многократно превишаващи получаваните от същите категории лица по мое време. (Днес получавани и от много, много други.) През „живковизма“ представителни получаваха не повече от 80-100 души. А днес… При това, при съвсем друга цялостна картина на стандарта на живот. Затова и неслучайно молбата ми да бъдат съпоставени издръжката на Народно събрание, Държавен съвет, Министерски съвет, общините по мое време и днес (Президентство вместо Държавен съвет, другите - същите), така и потъна.