Беше ли достатъчно това, за да се постави начало на индустриализацията? Уви, не. Какви бяха задължителните условия, за да се развива промишлеността?
Навремето събрах специалисти от различни области, сред тях най-видните български икономисти, за да изкажат мнения и обосноват вижданията си. Стигна се категорично до извода, че за да се развива успешно България, трябва първо да има осигурени суровини. България е бедна на природни ресурси. Даже водни източници имаме два пъти по-малко от съседна Гърция, например. Невероятно усилна работа беше извършена, за да се използват максимално нашите водоеми за пълно задоволяване на населението с вода и почти пълно - с електрическа енергия. Гигантски планове се проведоха в това отношение. Развихме енергийната база на „Марица-изток“ с нискокалорийни въглища - 1000 и 1200 калории.
“Марица-изток“ стана конкурентно способна. Използвахме я максимално, преди да се изгради АЕЦ „Козлодуй“. Следователно въпросът стоеше - можем да се развиваме при положение, че обезпечим суровини. Необходими ни бяха: нефт, въглища, метали - почти цялата Менделеева таблица. Ясно беше, че нямаме друг изход освен Съветския съюз.
След дълги разговори убедих Хрушчов и оттогава - това, което не ни достигаше, беше гарантирано. Казвал съм неведнъж, че Съветският съюз е суровинната база на България. И това беше самата истина.
Второ - България, за да реализира национален доход, не можеше да се развива без външен пазар за продукцията. При разделението на света на два лагера, пазари можеха да ни осигурят само СССР и другите социалистически страни. Друг изход нямахме.
Питам, какво биха направили при тогавашната обстановка тези, които днес злословят срещу мен? Тези, които стигнаха до там, да твърдят, че съм искал да превърна България в 16-та република! Щеше ли Тодор Живков да води борба за суровини и пазари, ако не водеше борба за самостоятелност? Без 70 процента внос на суровини и 70 процента външни пазари България не можеше и не може да съществува. Кой държавник, освен пълен идиот, няма да използва достъпните суровини, пазари, без които държавата му не може! Успяхме да ги получим, от където единствено беше възможно при тогавашната международна обстановка. При това тръгнахме не от нула, а от отрицателното деление на скалата. По времето на Вълко Червенков нищо не се направи, за да се осигурят суровините и пазарите. Неговата теза, че трябва да се насочим към селскостопански произведения в прясно и преработено състояние, претърпя пълен крах. Пътят, който тя ни чертаеше, беше пътят на развиваща се функция.
Постепенно България получи възможност да се разгърне. При кооперирането в СИВ се водеше борба за специализация.
Дадоха ни производство на електрокари и мотокари. Въпреки това, след време научихме, че в СССР се готвят да строят голям завод. Вложихме много усилия, твърдост, за да предотвратим това. След десетилетия напрежение България създаде най-голямата електро и мотокарна фирма в света.
Друга специализация не получихме. При строежа на атомните електроцентрали искахме електрониката, дадоха ни специализация - вратите. Това не приехме. Една врата е тонове висококачествена стомана. С електрониката можехме да постигнем много, влагайки и свои подобрения в управлението на АЕЦ. Тръгнахме по друг път - да търсим специализация не на днешния ден, в който България беше в много неизгодно положение. А на утрешния.
Успяхме да извоюваме около 11 милиона тона нефт годишно от СССР! По доставка на нефт България зае първо място сред социалистическите страни. Трябваше да използваме това обстоятелство. Задоволени бяха потребностите от нефт. Можехме да отидем към дълбочинна преработка. Да се настаним не само на съветския и социалистическите пазари. В някои отношения да стъпим и на западните.
Проведохме широка програма за дълбочинна обработка на нефт, впоследствие включихме и част от газта, която получавахме от Съветския съюз. Не само създадохме пластмаси и пластмасови произведения, синтетични суровини, влакна, произведения от тях, но с тази продукция започнахме да плащаме, да я изнасяме. В това число - в много страни и от третия свят, от които също купувахме нефт. Освен около 11 милиона съветски, обезпечавахме още около 2 милиона тона годишно нефт от арабските страни.
В дълбочинната преработка има значителни капиталовложения. Всички заводи са предимно със западно оборудване. Химическата промишленост по времето на Живков средногодишно се развиваше с 10 процента ръст на производство. Дял от тази промишленост беше „Фармахим“. България, която нямаше фармацевтична промишленост, успя за кратко време да отиде на второ място по износ в СИВ след Унгария, за която това беше традиционен отрасъл.