Изключително изгодна сделка за България. Но, под давление от Москва, беше анулирана в Министерския съвет. Как стана това, кога, кой стоеше в дъното? Подробности… С тях се пресичаше пореден опит за „обвързване на икономиката ни с капиталистите“, според така нареченото „безпокоене по братски“ на Горбачов.
Заводът в Хасково беше специализиран за химическо оборудване и набираше сили. Не можеше нашата химическа промишленост с високия ръст, който достигна, да няма своя база. В Русе заводът беше ориентиран за селскостопанска техника.
Така стои въпросът с развитието на икономиката на най-изостаналата страна в Европа. България тръгна от пълна разруха и за три десетилетия достигна трето място по национален доход на глава от населението между социалистическите страни след ГДР и ЧССР.
Единственият икономически и търговски вариант бяха СССР и социалистическите страни. Използвахме максимално съществуващите възможности. Да се развиваме, да направим този икономически скок.
Давахме си сметка, че без конвертируема валута не можем. Необходимо ни беше съвременно оборудване, което липсваше в СИВ. Разработихме стратегия за печелене на конвертируема валута от ОПЕК.
Какво можехме да изнасяме за страни на ОПЕК? Главно военни изделия и съоръжения. Ето защо, развихме приоритетно, като стратегически отрасъл, военната промишленост. Успяхме да създадем силно развита оръжейна индустрия. Произвеждаше се главно стрелково оръжие, бронетранспортьори, оптика, самонасочващи се установки и прочее. Въздържахме се да разширяваме производството в тежко въоръжение от гледна точка на пазарите. Беше специализация на други страни. Но на практика имахме готовност и можехме лесно да преструктурираме производството и да произвеждаме и танкове, и самолети, и ракети… Всичко. Постигнахме най-високо техническо равнище от социалистическите страни. Работехме главно по съветски лиценз. Имахме официално разрешение за някои от оръжията. Но ние разработвахме и тези, които бяха под възбрана и изнасяхме известни количества. Измествахме ги от техни пазари по този начин. Правехме го скрито, доколкото това може да се скрие. Факт - те се правеха, че не знаят. Внасяхме и изменения в лицензните оръжия. Например, подобрихме автомат „Калашников“. Мога отговорно да твърдя, че нашето производство е най-добро. Не само в сравнение със съветското и на социалистическите страни, но и в сравнение с американското. Произвежданите в САЩ автомати са олекотени, вложена е специална пластмаса. Но нашият „Калашников“ има подобри бойни качества. Нищо не може да го задръсти, американските засичаха от пясък. Не помня да сме имали рекламации на българско оръжие. В страните на ОПЕК сме изнасяли и продукти на дълбочинната преработка на нефт, специална селекция тлъсти шилета и овце, но главното беше военната продукция. Оръжейните заводи работеха изцяло с модерно оборудване. Стигнахме до положение да плащаме с въоръжение и цялото допълнително снабдяване на нашата армия, (освен осигуряваното от нас), което получавахме по линия на кооперирането от СССР и социалистическите страни.
Военната промишленост гарантираше допълнителна конвертируема валута от страните на ОПЕК. През последното десетилетие постъпленията от този износ достигнаха до 2 милиарда долара!
Твърде малък е кръгът на хората, които и сега имат реална представа за постиженията на нашите оръжейници от различните структури на Военнопромишления комплекс.
Постижения, които респектират с находчивост, прецизност, новост, с уникалност по отношение на някои разработки - например, пистолет „Шипка“. Постижения - доказателство и заявка за безспорните качества и възможности на производителите от различните отрасли на оръжейната индустрия.
Интелектуалният потенциал, изключителните възможности и конкретни достижения на тези хора - конструктори, специалисти, електронни инженери, майстори и прочее - са непознати - затова недооценени и непризнати от обществото. Поради необходимостта от анонимност и секретност на дейността им, новите образци са показвани само на секретни изложби. (Аз, за разлика от много други, се съобразявам с факта, че темата е ограничена от държавна тайна и затова само я маркирам.)
Днес, когато се говори за Военно-промишления комплекс, умишлено се сливат несъпоставими неща. Вложеният ум и труд се смесват и обезценяват непозволено с нравствените измерения на предназначението на крайния продукт. Докато светът е устроен така, оръжие ще се употребява, произвежда и продава. Всички думи за морални стойности тук са неуместни, защото са израз на инфантилизъм или демагогия.