Аз поемам отговорността, че в България е развито военно производство.
Някои казват, българската държава по мое време била замесена в мръсни сделки с оръжия. По мое време имаше специален, строг контрол върху тази търговия.
Оръжейният бизнес е търговия като всяка друга. Но в нея няма място нито за аматьори, нито за профани. Тя е ограничена от определени правила. Едно от тях е, че не се афишира. Другите… са му подчинени.
Нарицателното „мръсна сделка“ е абстракция, въведена от тези, които искат да изместят други от пазарите им. Защо, питам, в страните, където има наложена забрана за внос на оръжие, оръжие се внася? Забраната просто повишава цената.
С тези редове не оневинявам опитите да се нарушават или заобикалят правилата.
Три години се прави всичко, и успешно се прави, за да се разбие нашата оръжейна индустрия. И се прави съзнателно, методично. Същността не се заключава само до това, кой да държи „кокала“. Определени лица явно защитават чужди национални или монополни интереси. Целта е прозрачна - да се завземат междувременно в тази неразбория у нас пазарите ни.
А пазар лесно се губи, мъчително трудно се извоюва и защитава. И още - имам впечатлението, че нашите оръжейни интереси се отстояват от хора, които трудно различават автомат от тупалка. Може би не са получили възможност да изкарат казарма, за да разберат, че събирателното „пушкала“ не изчерпва темата.
България печелеше милиарди от това производство!
Гарантираните пазари на СССР и социалистическите страни, на страните на ОПЕК, правеха възможно развитието на България и ежегодно нарастващата ѝ покупателна способност.
ХИТРЕЦЪТ ОТ ПРАВЕЦ
Пред мен е стоял въпросът, страната да има скътани „бели пари за черни дни“. Поставих го на дневен ред, след като оглавих Министерския съвет през 1962 година. Първостепенна задача беше създаването на валутен и златен резерв. Това ни се отдаде, и то в огромни за държавата мащаби.
Какво представлява този стратегически златен и валутен резерв? Първо - златен фонд. Спря се износът на злато. От създаването му не е изнесен грам злато от България. Нещо повече, независимо от неблагоприятните условия за получаване на злато поради ниското му съдържание в рудите, се пое курс за ежегодно увеличаване на златния фонд. Неголямо количество злато се използваше в електрониката и в бижутерийната промишленост. Втората част на стратегическия резерв съставляваше конвертируемата валута. Вложените 250 милиона долара в чуждестранни банки ежегодно се увеличаваха. В средата на 70-те години достигнаха 2 милиарда долара.
За първи път в историята на България Тодор Живков създаде стратегически златен и валутен резерв. Нито едно правителство - нито по времето на цар Фердинанд и цар Борис III, нито по времето на Георги Димитров и Вълко Червенков - няма тази заслуга.
Може да звучи нескромно, но лична заслуга на Тодор Живков са безвъзмездните и нисколихвени заеми, които България получаваше по негово време. Без да се спирам изчерпателно и обстоятелствено на всички, само ще маркирам постигнатото с Иран и СССР.
При официално посещение в Иран, след благодарност за изключително ласкавия и разточителен прием, който ми бе оказан, в конфиденциален разговор с шаха, на който преводач беше дъщеря ми, между другото споменах следното: „Моята страна се е насочила към строй, чиято главна цел е благоденствието на хората. Бихте ли помогнал да преодолеем трудностите, особено що се касае до възможностите да внесем съвременна техника и да модернизираме икономиката? Бихте ли се съгласил да предоставите на България кредит - една част безвъзмездно, другата с ниска лихва. Не мога да Ви предложа нищо реално за отплата, но Вие ще влезете в историята на моята родина…“ Успях не само да убедя шах Реза Пахлави. Това, което изненада и мен, и Людмила, беше предложението му да се подпише допълнителна спогодба, Поради смяната на шаха, тази договореност не можа изцяло да се реализира.
С новата власт на Иран нашите отношения се развиваха нормално.
При това посещение Людмила беше потресена от двата полюса на иранската действителност - пищен разкош и крайна мизерия. Написа есе за двата свята на Иран. Есе, с чието публикуване не бях съгласен. Казах й: може да излезе евентуално под псевдоним. Смятах, че трябва да ѝ е ясно, че с появата на есето, иранските долари ще се дематериализират. Ще се превърнат в мираж.
По време на следствието заех позиция не да изтъквам постигнатото от мен, а трудът на три поколения българи. Затова не съм споменавал и за други безвъзмездни и нисколихвени заеми.