Демагогията не оправдава несигурността, която създадоха у хиляди българи. У нас десетилетия домовете, дворовете се държаха отключени, особено в селата и малките градове. Днес се превръщат постепенно, но убедително, в хибрид между лудница и затвор. Ключалки, брави, алармени системи, катинари.
Решетки, решетки, решетки. Чужди журналисти споделиха, че първото, което ги е впечатлило и шокирало в София, са невижданите другаде решетки по прозорци и балкони.
Синдромът на времето, в което живее българинът - постоянен страх. Само за три години България, от оазис на спокойствие, се превърна в страна, в която дейността на полицията се свежда главно до регистриране на непозната за нашите мащаби престъпност. И най-малко към редовия полицай и следовател може да бъде отправен упрек за това.
ЕЛЕМЕНТАРНА ФОРМУЛА МАФИЯ = МРЪСНИ ПАРИ + ВЛАСТ
Напоследък се говори за промени в Наказателния кодекс, съответстващи на увеличаващата се престъпност. Отдавна бяха наложителни. Уви, както и в други области, се започна от следствието, не от причината.
Престъпност в България имаше и по мое време. Индивидуална, групова. Но и в най-арогантната фантазия, и в най-перверзните помисли, не можеше да се доближи до днешните размери. Освен това, близо 80 процента от престъпленията се разкриваха. Единични бяха драстичните случаи на насилие. С години се коментираше и повтаряше чутото за тях. И главно - нямаше организирана престъпност. И не можеше да има. Организирана престъпност може да съществува само, когато тя е свързана със структурите на властта. От долу - до върховете. Така е навсякъде по света.
Повтаря се непрекъснато „пране на пари“. Не знам, дали това понятие е напълно ясно на всички, които го употребяват. Неговата същност, разновидности. Мръсните пари са абстракция. Тяхното свързване с властта от различните й нива ги прави престъпни.
Мафия - това не са компилативно свързани понятия. Или обидна дума, както между впрочем напоследък често фриволно се прикачва на този или онзи.
Мафия - това е връзката: престъпни пари + власт. Организираната престъпност не може да вирее, ако не е свързана дори не просто с властническия апарат, но и с най-високите етажи на властта. Не се ли разбере това, мафиотските групировки ще се разрастват, управлението ще се изражда, за да обслужва техните интереси. А борбата срещу престъпността ще се декларира пред народа като перспективен план, разпределен в бъдещето.
Има и организирана групова престъпност на кокошкарско ниво. Но тя не може да бъде нито застрашителна, нито устойчива. Нейното постепенно ликвидиране не е проблем за кадрите на Вътрешното министерство, ако усилията им се съсредоточат приоритетно срещу нея. Те имат и умение, и готовност да се справят с тази престъпност и да противостоят, или поне да ограничат, посегателствата върху личността на гражданите, тяхното здраве, живот, имоти и спокойствие.
Чух абсурдното твърдение, че нарастването на престъпността е белег на демократичните промени и нашето отваряне на Запад. Пълното ни изолиране преди способствало за занижаване на криминогенните фактори. Това е не само нелепо, но и невярно.
АКТИВНИ БОРЦИ СРЕЩУ ТОТАЛИТАРИЗМ или ЧЕТВЪРТАТА ЛЪЖА
КАПСУЛИРАНА БЪЛГАРИЯ
Общуваше ли българинът със света по мое време? Не знам колко страни предложиха като нас безвизов режим. По-голямата част го възприеха, но ние отворихме границите и за тези, които не го приеха. Идваха милиони чужденци, било по туристическа, било по търговска, било по друга линия. Идваха и нежелани гости. Хиляди българи също пътуваха по света. И тук има спекулации. По мое време пътуваха на Запад около четвърт милион годишно. Не се завръщаха само единици. Основният проблем, водещ до ограничаване на пътуванията на български граждани в чужбина беше свързан с недостиг, липса на конвертируема валута.
България беше отворена за цял свят. Всеки, който имаше паспорт, можеше да влезе в страната. Спазвахме документите от Хелзинки и от Виена.
България се стремеше да провежда самостоятелна външна политика, доколкото обстановката позволяваше. Приоритетно значение в нея имаха отварянето към света, принципите на равнопоставяне и ненамеса във вътрешните работи, съблюдаването на международните задължения.
Колебания и колизии при нейното отстояване не е имало. Въпреки, че в последните години постът министър на външните работи беше по-скоро почетна длъжност. След заболяването на Петър Младенов, той фактически не беше в състояние да изпълнява пълноценно служебните си задължения. Ние отлагахме и отлагахме неговото освобождаване, защото го жалехме. Но и самият той знаеше, че това са временни отсрочки. Може би това го е подтикнало да заиграе с Горбачов. Без да има реална преценка, че неговото здравословно състояние е изхабило дотам физиката му, че не можеше да бъде изразител на външната политика на страната.