Помня, по време на официалното ми посещение в Япония, имах подобен разговор с премиера Накасоне. Господин Накасоне, между другото, изрази учудване: „Господин президент Живков, Вие често цитирате в разговор, при това дословно, пасажи от Евангелията. Знам, във Вашата страна господства атеизъм. Странно е това съчетание на религиозни пасажи и притчи с Вашето безверие“. „Не съм съгласен с Вашето тълкуване, господин премиер, Библията не е просто религиозна книга. Библията - това са прозрения на мъдростта. И после, кой дълбоко в душата си не вярва в нещо? Аз също имам вяра. Ще ви цитирам стихове от нашия велик поет Христо Ботев: „0, мой Боже, правий Боже, не ти що си в небесата, а ти що си в мене, Боже, в мен в сърцето и в душата!“.
Всеки човек има своя вяра, свой Бог, и те трябва да се уважават.
Недопустимо беше също нетолерантно отношение и незачитане, било към католическа или протестантска религия, било към юдейска, било към исляма. Когато до мен достигнаха сигнали за битово и религиозно вмешателство в живота на мюсюлманите, на специално съвещание на Политбюро поставих категорично въпроса, да се престане с вмешателството! Взе се и специално решение по този въпрос, с което разполага прокуратурата.
В хода на пантюркистката кампания, когато се пропагандираше, че в България има два милиона турци и Турция иска да ги приеме на своя територия, световните информационни агенции бяха засипвани с твърдения, че у нас десетки и десетки ходжи са убити, разрушени са джамии. Организира се пресконференция с международно участие. Оказа се, че всички „убити“ ходжи са възкръснали. Реставрирани са джамии, построени са нови действащи джамии.
През тези години субсидиите за издръжка на църкви, джамии, синагоги ежегодно се увеличаваха.
В Живкова България идваха чужденци от цял свят, за да присъстват и да заснимат величественото тайнство на религиозната служба или тържествуващото спокойствие на делничния църковен олтар, озарен от пламъците на свещи и кандила, наситен с мирис на тамян.
Днес камери и фотоапарати увековечават побоища, ругатни в храмове Божии, окупирания „Свети синод“. Задушлив газ струи срещу благовонието на тамяна. Срещу реликвени икони, святи за целия християнски мир, хвърлят камъни.
Страници тъжни и срамни не за Църквата. За България.
ЖИВКОВ, ОБСЕБЕН ОТ УПАДЪЧНО ВЛИЯНИЕ
Най-непристойното в цялата кампания срещу мен е, че тя бе организирана и провеждана от хора, които много точно знаеха, как още от края на 60-те години търся изход от примките на системата. В рамките на самата система и чрез нея, след нагледния пример на Унгария, Чехословакия, Полша. Единствен от социалистическите ръководители предложих концепция за радикална смяна в първия момент, когато международната обстановка даваше шанс да се скъса със старите илюзии, грешки, извращения. С всичко, което нямаше нищо общо със социалистическия идеал, а беше негова уродлива мутация.
Странно ми е, как биха ме погледнали в очите тези, пред които отстоявах убеждението си, че не преустройство е необходимо, а коренни преобразования. Които „добронамерено“ ме критикуваха и тук, и в Кремъл, че съм се поддал на упадъчното западно влияние, толерирано и прокарвано първоначално от дъщеря ми Людмила, а след това и от мен.
През всичките 33 години отношението към капиталистическите страни еволюираше. Първоначално, през 60-те години, позицията бе пълно отрицание на тамошната обстановка и строя. Постепенно убедеността започна да се пропуква. Но едва след посещението ми на ЕКСПО̀70 в Япония осъзнах не само нашето гибелно изоставане от напредналите капиталистически страни. Започнаха сериозно да ме гнетят недъзите на социалистическата система.
В Япония се почувствах смазан. И не толкова ЕКСПО̀70 ме впечатли. Изложението беше интересно, съвпадаше с моите общи заключения. Но развитието на Япония беше главозамайващо. Бях на неофициално посещение. Обгърнат с изключително внимание. Прие ме Негово императорско величество Хирохито, премиерът тогава - Сато, други държавници, собственици на корпорации. Имах срещи в научни институти, в някои банки, в концерни. Предоставиха ми възможност да си създам непосредствено впечатление с посещения в редица райони.
Успехите на Япония бяха действително икономическо чудо. Темповете й на развитие многократно изпреварваха другите капиталистически страни. Беше успяла да създаде огромни материални ресурси в промишлеността и селското стопанство. Видях комини с километри. Гора от комини. Въздухът беше замърсен дотолкова, че прелетните птици са отклонявали своя традиционен полет над японските острови. След около десет години, при официалното ми посещение, комините бяха почти изчезнали, природата - възстановена. Птиците, прелитащи отново над Япония, доказваха това.