За мен беше ясно, че това не може да бъде негов собствен почин. Инициативата излизаше от съответни компетентни органи или определени кръгове. Поне това убеждение доминираше в мислите ми. Той ми заяви недвусмислено, че след моята молба няма да се прилагат процедурните правила.
Очевидно не бяха дооценили, че Тодор Живков няма да рискува с ход, за който ще разплаща българският народ. Казах: „Поддържам колективната воля на страните-членки на Варшавския договор и СИВ да осъществяваме свободна търговия със САЩ. И ще се придържам към колективните условия. Дайте да бъдем реалисти - при сегашните международни условия и при геополитическото положение на България, всичко друго ще бъде прецедент, който ще завърши катастрофално. Никога не бих предприел ход, който крие такива опасности, при това предвидими. Аз не решавам за себе си. Зад мен стои народ“.
В съзнанието ми, като на лента, преминаваха събития… Травмиращи за десетилетия събития, в които този път участници щяха да бъдат български граждани. Господин … разбра моята категоричност. И не се опита да ме убеждава повече.)
Моите съмнения за правилността на основните насоки, а оттам и на цялостния градеж на социализма, намериха потвърждение и доразвитие още през 70-те години, при посещенията ми в капиталистически страни.
Изразих ги в категоричен и синтезиран вид в така наречените „сигнални записки“. Не можех да приема упрека, че съм се поддал на бляскавата, на външната страна, а не виждам недъзите. Нещата съвсем не бяха така елементарно еднопластови. Ако можеше да се даде еднозначна оценка, то тя съвсем не беше в полза на страните от социалистическия лагер.
За да не бъда тълкуван преднамерено и произволно, искам да подчертая - никога не съм твърдял и не твърдя, че дори в развитите капиталистически страни стойностите се развиват и отстояват хармонично.
Въвеждането на принципно нови технологии рефлектира върху стотици хиляди трудещи се и задълбочава проблемите на безработицата. Свръхпроизводството и борбата за пазари водят неминуемо до циклични икономически кризи. Съществуват и други колизии. Достатъчно е човек да обиколи най-жизнеутвърждаващия и колоритен град в Европа — Париж. И след ликуващия му, приобщаващ блясък, да види клошарите около мостовете на Сена. Но едно са недъзите на капиталистическата система, положението на стотици хиляди безработни, бездомни, съвсем друго са безспорните постижения в научно-техническата област, в организацията на икономиката, постиженията в социалната област- специално в ГФР, Швеция, Швейцария, Австрия.
За мен същественото беше не непрекъснато да оневиняваме собствените си неудачи, изтъквайки и преигравайки със слабостите на капитализма. Беше необходим дълбок, безпристрастен анализ на новото, което се осъществяваше на Запад.
През 70-те години започна прелом в развитието на производителите сили, въз основа на научно-техническата революция. Прелом, свързан преди всичко с микроелектрониката, информатиката и биотехнологиите. Производителните сили в най-напредналите западни страни започнаха да се превръщат в производителни сили от научно-технически тип. Назряваше необходимостта от изменения в базата и надстройката на обществото. В начина на живот. В ценностната система на хората. Създаваха се нови подходи на организация, нови норми на взаимодействие и общуване.
В тези условия, именно капиталистическите страни, още през 70-те години осъзнаха необходимостта от адаптация, от промени. Трябва да се подчертае - неоконсервативните сили бяха начело на този процес. Социалдемокрацията загуби в много страни. Каквито и да бяха трудностите, развитите капиталистически страни не се спряха пред никакви социални и други конфликти, за да осигурят икономически растеж. Благодарение на това, те не само укрепваха своите позиции, но и печелеха подкрепата на все по-широки слоеве. Е ли това социализъм? Естествено - не. Господстващите сили на Запад, ръководени от интересите си, се стремяха да реализират свой вариант на историческия процес. Все повече се виждаше, че задвиженото от напредналите капиталистически страни, е дълбоко интернационално. Още повече, от началото на 80-те години те търсят решения. От една страна са пред свръхпроизводство, а оттук, и пред необходимостта от ново икономическо преразпределение на световния пазар. (Още през 1988 година в мое изказване на заседание на Политбюро, което е публикувано, на основата на тези показатели, предвидих икономическата рецесия на Запад.) От друга страна, отиват към широка интеграция в развитието на производителните сили, на финансовите отношения, пазарите, технологиите. Предстои създаването на единен пазар в Западна Европа. Каквито и трудности да има, идеята на Маастрихт ще се осъществи.