На връщане след първото ми посещение, използвах престоя за аклиматизиране в Хабаровск и нахвърлих една записка до Брежнев. Основното в нея беше констатацията, че ние - социалистическите страни - изоставаме катастрофално. Отразяваше впечатленията ми от ЕКСПО̀70 и от развитието на Япония. Молех го, при пристигането ми в Москва - там отново се прави престой - да ме приеме лично, за да му изложа моите оценки и изводи.
Брежнев ме посрещна на аерогарата. Сдържано и нервно. Вместо исканата лична среща, прие цялата делегация. Това стана в Кремъл. И започна: „Тодор се е подвел. Видял е само едната страна на Япония“, т е. само материалната мощ, но не положението, експлоатацията на работниците. Известна тема. Пред членовете на нашата делегация той изнесе една доста несдържана критика в този дух. Те се смутиха и никой не посмя да се обади, докато трая разговорът. Аз отстоях категорично позициите, които бях изложил в записката. Накрая Брежнев смекчи тона и тактично каза: „Добре, добре. Дайте сега да отидем да обядваме“.
От обяда направо се качихме на самолета. Там вече, така да се каже на наша територия, членовете на делегацията единодушно ме поздравиха и възторжено коментираха моята твърдост. Независимо, че пред Брежнев не посмяха да изкажат мнение. Със записката запознах Политбюро, после ЦК, изпратих я и на някои от генералните секретари на социалистическите страни.
Преди Япония, убеждението, че изоставаме, се базираше на моя политически опит, на познаването на социалистическите страни. Затвърди се след посещения в Италия, ГФР и други западноевропейски страни. Затова от 70-те години, особено последното десетилетие от времето на моето управление, съпроводих това убеждение за нашата изостаналост с едно сериозно отваряне към Запад за придобиване на технологии. Съзнавахме, че не можем да получаваме най-новите технологии, но това, което внасяхме от Запад беше на високо равнище и многократно превъзхождаше технологиите на социалистическите страни.
Защо нашият износ, и въобще размерът на търговията с капиталистически страни, не получи необходимия ръст? Международната обстановка беше доста сложна.
60-те, 70-те и началото на 80-те бяха години на остри сблъсъци между две политически системи. Времето на Кубинската ракетна криза, на войната във Виетнам, на навлизането на войските в Чехословакия, на войната в Афганистан, на военното положение в Полша. Години на военни интервенции в много точки на планетата. Ето защо търсехме пътища за нашата икономическа и политическа стабилност главно, и преди всичко, в изградените организации на Варшавския договор.
Друг път България не можеше да поеме. Геополитически тя бе обвързана като съюзник и изпълняваше лоялно своите задължения. Всеки опит за друг път би бил една авантюра.
През 80-те години започна плахо разведряване. Но Западът продължаваше да въвежда редица митнически ограничения за стоките на социалистическите страни. Нашите търговци също бяха заинтересовани да продават главно на гарантирания социалистически пазар. Само идиот отива на риск при гарантиран пазар. Риск с дълготрайни пасиви.
Исках да се организира търговията със света, и по-специално със западните страни. Затова покровителствах създаването на програма за насочване на специализираните търговски органи и организации. В Министерския съвет не само не се направи нищо във връзка с разработването на нормативната система и демонополизацията на външнотърговските организации. Но се оказваше и упорита съпротива.
Не е вярно, че нашата продукция не е била конкурентоспособна. Наистина, успяхме да пробием преди всичко с тютюн, вино и някои други стоки. По износ на бутилирано вино надминахме всички, дори Франция, и заехме първо място в света, а по износ на цигари - второ място след САЩ. Част от тази продукция (бутилирано вино и цигари) изнасяхме дори и на западния, и на американския пазар.
Безспорните качества на редица други стоки и умението на търговските ни представители от ведомствата и обединенията не увенчаха със сериозен успех усилията да се утвърдим като износители. Пазар се печели трудно и мъчително, дори при равностойни условия. Например, на пазара на метали не можем да излезем и сега, защото главно испанците не ни пускат. Но бариера има не само пред износа на метали. Така е и със земеделските стоки, и с изделията на леката промишленост, като текстила например, с които сме конкурентоспособни. Но пред техния износ и до днес съществуват строги ограничения.