Без да се отчитат пасивите на разделението на света, и на дискриминационната политика към социалистическата продукция въобще, не може да се отговори, защо Западът не отвори пазарите си за нас до ден днешен.
„АЗ ВИ ПОЗДРАВЯВАМ,
ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ ЖИВКОВ“
„Да, аз Ви приветствам за политиката, която провеждате на Балканите. За отношенията на добросъседство, които сте постигнал с всички балкански страни“. С тези думи ме посрещна френският президент Шарл де Гол. Този голям държавник и широко скроен човек, въпреки, че беше далеч от проблемите на Балканите, съумя да оцени в каква спирала от проблеми е впримчена малка България, как се е налагало да балансира…
Между капризите, интересите и имперските настроения на големите сили, стремежът им за влияние. Исторически сложилите се отношения на Балканите, резултат от изстраданите пет войни. И границите, наложени от водещите на времето страни. Граници, които оставиха българи извън България. Тежките рани върху националното самочувствие на българския народ, нанесени и преди, и след 9 септември 1944 година. Подклажданото отвън противопоставяне. Интересите на всяка от балканските държави, често твърде противоречиви. Всичко това - на фона на съществуващата международна обстановка през 60-те, 70-те години.
Ще маркирам най-общо и схематично подмолните течения на гладката повърхност, наречена балканско сътрудничество и добросъседство.
Правя го, не за да изтъквам постигнатото по мое време. То е останало в междудържавните и международни документи, в съзнанието на хората и оттам никакви напъни на начеващи или залязващи политикани не могат да го изличат. (При мен често идват политици, журналисти с молба да говорим за Балканската политика и как България е успяла в годините на противопоставяне на две системи да установи добросъседски отношения с всички балкански страни, и то за цели три десетилетия?!)
Правя го, защото в тези месеци, уви, предполагам и в следващите, Балканите приковават вниманието на света. Събуждат се отново стари апетити, пулсират незабравени травми. Липса на далновидност, на разум. Стремеж за влияние. Интереси на сили, отстоящи на стотици километри от Балканите, раздухват въглените. Въглени, чиито изпепеляващи езици няма да ги засегнат. А сред разруха и пепелища лесно са се налагали и се налагат условия.
На прага на XXI век, в центъра на Европа, две религии правят курбан в името на Бога, когото едната нарича Христос, а другата - Аллах и се опитват с кръвта и мъката на мъже, жени, деца да докажат верността си към него.
Дават ли си сметка политическите сили, какво става на запад от България? Съзнават ли с колко електричество е заредена атмосферата над земята ни?
На времето казах на федералния канцлер Хелмуд Шмид: „България и Германия ще са първите жертви, ако избухне една нова световна война. България е на кръстопът между три континента. Примамливо и неизгодно геополитическо положение. Сърцето на Европа е Германия, по нейния пулс се измерва и спокойствието, и стабилитетът, и перспективите за просперитет на нашия континент“. После обосновах пространно опасенията си относно съществуващата ситуация, натрупаните ядрени и други съвременни оръжия. Впоследствие разбрах, че стенограмата от разговора по този въпрос е предоставена на фондация „Фридрих Еберт“, поради важността й. След години наша делегация посетила седалището на фондацията. Още с посрещането си е била засипана с впечатления за моите оценки във водения разговор с господин Шмид и е получила възможност да се запознае със стенографския текст. Не крия, че бях поласкан от този факт и от сериозното внимание, което германците са проявили към направените от мен изводи и прогнози. Това се потвърди и при посещението на господин Хелмут Кол у нас, пред когото застъпих същата теза.
Следователно, нито за момент не съм преставал да си давам сметка, колко сме заплашени от една бъдеща война. И как България трябва да се подсигури, не за да оцелее, а за да не бъде включена в междудържавен конфликт. Затова, след моето издигане за председател на Министерския съвет през 1962 година, за мен от решаващо значение беше урегулирането на нашите отношения с балканските страни,
Какво характеризираше обстановката не само на Балканите, а и в света в периода, когато управлението на партията и държавата в Съветския съюз беше преминало в ръцете на Хрушчов и екипа му. (Години, на които се спирам по-обстойно в други бележки.)
14
На всички изявени политици от моето време давам подробни портрети в повествователни очерци.