Главното е, че историческото съдържание, което залагаха развитите капиталистически страни, постепенно, но неминуемо ще обезсмисли противопоставянето. И може да доведе до главното - преустройство на света.
Следователно, историческият извод беше, ако искаме не само да оцелеем, но и да се развиваме, трябва да се приобщим към предстоящото.
ПЛОЧКИ ОТ МОЗАЙКАТА
През октомври 1988 година, на заседание на Политбюро, обстойно засегнах въпросите за новото в съвременния свят и за необходимостта от глобалното му преустройство. Въпроси, които налагаха, с все по-натрапчива острота налагат и днес, сериозно и задълбочено отношение, а не джиросване на активите и пасивите, не еднозначно представяне и тълкуване към всеки отделен момент на исторически сложили се или наложени обстоятелства. Ще отбележа само най-общи акценти от този доклад.
“Човечеството е сложна, пъстра мозайка. Противоречиво единство от милиарди хора - всеки със своята индивидуалност и самобитност. Противопоставени и обединени от расова, етническа, национална, верска, регионална, социална, класова принадлежност. Броени години преди новия век, човечеството е повече от всякога взаимно свързано.
Разместването на плочките в мозайката осезателно нарушава целостта й. Стабилността на всяка съставна част зависи и от това, доколко и как отделна страна ще се включи в световните процеси.
Баланс на интереси, а не баланс на сили - този принцип на политическо мислене ще придобива първостепенно значение.
Пред съвременната социална мисъл стоят теоретически, практически, политически въпроси, които в своята съвкупност трудно могат да бъдат степенувани. Важни са всички - въпросите за мира и за войната, за екологичната катастрофа, и за демографския взрив. И всички са свързани с един същностен въпрос - как ще се развива по-нататък светът като цяло? Ако се запазят сегашните реалности на две противопоставящи се системи, светът все повече ще бъде блокиран от неразрешими проблеми, отнасящи се до всички страни и народи.
Светът просто не може да продължи да съществува в сегашния си вид. Ще се утвърждава приоритетът на общочовешките интереси.
Към обединяване на човечеството води не само заплахата от самоунищожение. Тази заплаха ще избледнява. Ядрената война е безсмислица за всички. Само страхотната нелепа случайност би могла да изиграе фатална роля. Към единение на човечеството ще водят и тенденциите за взаимна обвързаност.
Налице са нови обективни реалности. В развитието на света ще има и занапред приливи и отливи. Напредъкът неминуемо ще бъде свързан с преодоляването на остри противоречия.
Днес, четири години по-късно, въпросът за преустройството на света е по-актуален от всякога.
Една след друга се изолират плочките от мозайката. Едни са кървави от етнически и религиозни сблъсъци, други са пропукани, скърцащи пред неизвестността, трети са кухи и всеопрощаващи като очите на африканско дете, умиращо от глад, четвърти - наелектризирани от стари или новопроявяващи се социални противоречия.
Може ли да има второстепенни плочки в мозайката на човечеството?
Защо вместо да се тушират противоречията, се допуска, ако не и провокира, разрастването на спектъра на противопоставянето?
Хората са длъжни да опазят хората.
През 1988 година съществуваше главно идеологическо противопоставяне. Тогава подчертах, че основното в диалога с капиталистическите страни трябва да води до разгръщане на сътрудничество във всички области, за да се премине постепенно към взаимно зависимо съжителство.
Това ни поставяше пред императивната необходимост от преоценка на капитализма и социализма.2
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ДОРАЗРАБОТВАНА С ДЕСЕТИЛЕТИЯ
Осезаемият резултат от моите разсъждения бяха пет основни извода:
Първи извод. Маркс и Енгелс не са имали исторически опит.
Формулирали са само принципни постановки. Неправилното им тълкуване и произволно доразработване предопредели пълното разминаване на постулираното в тях и обосноваваното в последствие с десетилетия. И без да се прави обстоен анализ на наслоеното и приписвано на Маркс и Енгелс в различните сфери на нашето развитие, беше ясно, че поколения учени, политолози, философи, разработват своите виждания за обществото и неговото развитие на псевдонаучна основа и свободни интерпретации. Така че това, което дълги години се наричаше „политикономия на социализма“, е градено абстрактно и самоволно. Преоценка се налагаше и в други области на теорията и практиката на социализма. Например в идеологията, политическата система, философията, правото и др.