Мълчах, въпреки настоятелните молби на журналисти и политици. Въпреки, че мълчанието ми лансираше поредни лъжи срещу мен.
И в тези паралелни етюди не съм дал цялостно, задълбочено мнение нито относно промените при международните контакти или вътре в страната, нито относно личности - участвали в управлението по мое време или днешни лидери на СДС, БСП, ДПС и извънпарламентарната опозиция.
Засягал съм събития и съм цитирал само хора, пряко свързани с тях. Във възможно най-незаангажиращ никого прочит.
Подтиснал съм предизвикателството да отговоря, защо все по-осезателно се усеща носталгия по миналото, по познатия път и схеми. Неща, които при днешните международни дадености, аз не бих преповторил.
В положението, в което съм поставен и държан, е неуместно някой да очаква от мен стойностен анализ и преценка. А менторският тон няма място в политиката.
Политиката е отговорност пред народа, пред историята. Пред собствената съвест.
Не участвам във формирането на настоящата политическа линия. Не бих искал да съдя и поучавам.
Но не мога да нося отговорност за нея.
Бояна, година 1992, октомври
Аз, Тодор Живков, роден в село Правец през 1911 година, държавен глава на България до края на ноември 1989 година, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ.
ПРИЛОЖЕНИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ТОДОР ЖИВКОВ ДО ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Уважаеми народни представители,
Някои обстоятелства ме принуждават да се обърна с това писмо към Вас. Слушах внимателно по радиото обсъждането на процедурата по моето явяване във Великото народно събрание.
Няма да скрия, че ме учудват някои неща.
Първо. За обсъждането на процедурни въпроси по моето явяване се отделиха повече от два часа в петък - 27 юли и може би още толкова ще се отдели и на заседанието в понеделник - 30 юли. В същото време, за изложение по съдбоносни въпроси от миналото и настоящето на страната се предоставят „ великодушно“ едва петнадесет минути.
Второ. Ставаше въпрос за покана да се явя пред Великото народно събрание, а не за задължение да бъда „доведен“ и да „отговарям“. Да оставим законовата страна, но най-малко човешката етика изисква към мен да се отнасяне не като към престъпник, а като към гражданин на Народна република България.
Трето. В предложението на парламентарната група имаше препоръка да ми бъдат зададени предварително поне някои основни въпроси. Както Вие сами разбирате, абсурдно е да отговарям компетентно и добросъвестно, без да се подкрепям с някои цифри, анализи и факти, с които сега не разполагам, тъй като от дълго време съм изолиран, формулировката да ми се задават въпроси на място създава възможност да се отговаря с общи политически оценки и некомпетентно.
Четвърто. Под въпрос се поставя и моето желание срещата да бъде директно излъчвана по радиото и телевизията. Аз искам да говоря пред целия народ, защото съм отговорен преди всичко пред него.
Пето. Имате ли предвид и обстановката, която се създава в страната, и кой ще поеме политическата отговорност за евентуалната ескалация на напрежението след моето изказване? Или отново вината, както досега, ще се прехвърля върху мен? Такава отговорност не мога и няма да поема.
Тези и други обстоятелства ме карат да смятам, че някои хора искат да ме превърнат в средство за постигане на своите политически интереси и лични амбиции. Искам да заявя, че аз няма да допусна да бъда превърнат в играчка в ръцете, на която и да е политическа групировка.
Заедно с това искам да попитам уважаемите народни представители, дали Великото народно събрание си дава сметка за положението, в което е поставен бившият държавен глава? Този абсурд продължава месеци наред, в нарушение на всякакви вътрешни и международни закони. Месеци наред органите на прокуратурата, които отстъпиха пред политическия натиск, се опитват да формулират обвинения, които пропадат, щом се съпоставят с обективните факти. С други думи, първо един човек се арестува, а после му се търсят факти и доказателства за обвинение. Това не Ви ли напомня за отдавна отминали зловещи периоди в историята?
В проекторешението на Великото народно събрание се сочи, че то няма да се занимава с проблемите на наказателната ми отговорност. Всъщност, тъкмо политическата ми дейност, като ръководител на държавата и партията се разследва по делото и се правят опити тя да се разглежда като криминална. Аз разбирам, че в една политическа система, в която властите са разделени, не могат да се изземват права и отговорности. Но Вие много добре знаете, уважаеми народни представители, че този процес бе образуван не от прокуратурата. Той се образува под натиска на една комисия към бившето Народно събрание.