Средствата на тази комисия бяха, меко казано, съмнителни. Тя събираше и „обработваше“ слухове, клюки и улични сензации. Редно е сега Великото народно събрание да даде гаранции на прокуратурата, за да извърши тя сега своята работа, единствено в съответствие със закона, а не под натиск отвън.
Доколкото зная, в най-новата история на човечеството досега е съден и осъден един единствен държавен глава - императорът Бокаса в Африка, за заговори, убийства и людоедство. Вторият случай ще бъде моят.
Що се отнася до личната ми отговорност, още сега с ясно съзнание и след дълго премислена равносметка на моя живот, мога да заявя, като партиен и държавен ръководител на страната в продължение на 33 години, че нося най-голямата политическа отговорност за всичко, което е сътворено. Дали доброто е повече, отколкото лошото, живяхме ли в тези години в тъмнина и безнадеждност, раждаха ли майките деца, имаше ли песни, бяхме ли спокойни, или живяхме в страх, имаше ли българският народ цели и идеали - всичко това аз сега нямам правото сам да оценявам.
Отговор на всички тези въпроси може да даде българският народ и историята. Сигурен съм, че те ще бъдат строги съдници. Убеден съм обаче, че в същото време те ще бъдат справедливи, че ще отхвърлят категорично и политическия нихилизъм, и тоталното оплюване.
Всичко, което съм правил е било водено от чувството, че е добро за България. По моя път допуснах грешки, но престъпления срещу народа си нямам. Поемам политическата отговорност именно за тези грешки.
Ето защо, уважаеми народни представителни, аз приемам моето явяване като изключителна отговорност пред българския народ и международната общественост.
Затова, като се въздържам от среща с Вас сега, поради създалата се обстановка, не по моя вина, заявявам, че поддържам желанието си за широк и откровен разговор. Ще отговоря на всички отправени към мен въпроси или по време на процеса, ако той се състои, или ако той бъде прекратен. Тогава аз отново настойчиво ще поставя въпроса за среща с народните представители или ще търся друга публична възможност за среща с народа.
29 юли 1990 година
С уважение Тодор Живков
26 февруари 1991 година, 9.30 часа Наказателно дело № 1/1990 на Върховния съд
Ясно ми е обвинението, уважаеми госпожи и господа съдии.
Искам да подчертая главното. Зад този процес стоят политически сили и политически лица, които нашият народ рано или късно ще научи.
Как се събраха материалите за процеса, за следствието? Създаде се една комисия при бившето Народно събрание, под ръководството на Андрей Луканов, която призоваваше целия български народ, каквото има да каже срещу Тодор Живков. Минаваха дни, тази комисия работеше, трупаше изрезки от вестниците19, сензации, лъжи.
И след това ги връчи на Главната прокуратура.
Следствието започна - за престъпления, както ги наричаха тогава, в качеството ми на държавен глава и генерален секретар на Българската комунистическа партия, следователно като политически деятел. Ето защо не пожелах да имам адвокат. Заявих на прокуратурата, че сам ще се защитавам. В най-активния период на разпит, може да се каже през цялото време на моя арест, аз съм разпитван без адвокат. И никой не ми е казал, че трябва да имам адвокат, независимо желая или не желая.
В този процес, господа съдии, не защитавам самия себе си. Ако защитавах себе си, нямаше да говоря тук на трибуната. Аз защитавам милиони хора, български граждани, които през тези години самоотвержено работиха. Работехме, грешахме, побеждавахме, пак грешахме. Но България вървеше напред.
Целият ход на следствието беше в основата си политически. Нося главната политическа отговорност за всичко това, което е станало - лошо или добро. Но нямам прегрешения към народа. И тогава, когато съм грешал, аз съм бил с дълбокото убеждение, че съм бил прав. Когато се разглежда един етап на един президент, не може да се вземат отделни факти и да се прави процес, без да се вземе предвид времето, епохата.
Аз съм в пълното си право сега да заявя, къде е обвинението за милиардите левове, по което бях разпитван няколко пъти? Милиардите левове, които бившият държавен глава Тодор Живков е изнесъл извън страната и ги е вложил в чуждестранни банки. Защо не ме съдят за това? Пред целия български народ се разтръби, че Тодор Живков е изнесъл милиарди левове. Даже от трибуната на бившето Народно събрание господин Андрей Луканов в своя доклад - вземете и прочетете - говори, че има големи съмнения, че Тодор Живков е изнесъл тези милиарди, но поради банкови съображения за неразгласяване, трудно може да се разкрие. Този въпрос не е ликвидиран, господа съдии, и аз го поставям - да се потърсят тия 3-4 милиарда, къде са отишли. Аз съм готов да участвам в разкриването на това дело. Как може да се обвинява бившият държавен глава с месеци и месеци, че той изнася милиарди левове, а да заглъхва въпросът, когато фактически са липсвали, по една или друга причина, 3 до 4 милиарда лева годишно? За да стигнат до 10 милиарда лева след 10 ноември 1989 година.
19
Тези бележки бяха подготвени за печат, когато реших да съпоставя и аз две произволно избрани изрезки от вестниците, позоваващи се на един и същи източник и отдалечени във времето по-малко от година и половина.
1 ноември 1991 година, в. “24 часа“
“Имот в Швейцария е закупила фамилия Живкови, съобщи свидетелят по Дело № 1 Андрей Луканов, председател на парламентарната комисия по деформациите. С огласените вчера факти (за швейцарски имоти, вила, градина, швейцарски банкови сметки и пр. - б.а.) Луканов отново нахвърля камъни в градината на подсъдимия Живков.“
9 февруари 1993 година в “24 часа“
“Една от най-широко тиражираните басни за посттоталитарното време е тази за… вили на Женевското езеро и тайни сметки по швейцарски банки“ - из статия на Андрей Луканов.
Нравствена деформация или… Без коментар.