Къде е обвинението, господа съдии, за моите мистериозни сгради и дворци, или вили, които аз и моето семейство сме построили по целия свят? Къде е това обвинение?
Къде е обвинението, че аз съм агент-провокатор? Колко пъти по време на следствието се занимавахме с този въпрос?
Къде е обвинението за причините на кризата до 10 ноември? Нека да седнем и да видим, кой е причината за кризата. Дали Тодор Живков е причина за кризата или някой друг?
Къде е обвинението за политиката, която се водеше за сближение със Съветския съюз? Заслужава и по този въпрос да се говори.
Българският народ може да ме запита, той е в пълното си право - дали живя спокойно или живя в страх през годините, когато държавен глава беше Тодор Живков? Дали успя да изучи децата си? Дали допуснах политически убийства или погроми? Дали затворих очите на хората за култура, информация от Запада или от Изтока? Българският народ и международната общественост могат да бъдат запитани. Аз съм обиколил почти всички страни. Срещал съм се с почти всички президенти, с бизнесмени, с хора на науката, на културата, на просветата. Ето въпросите, по които още може да отговаря Тодор Живков.
Но сега по обвинението.
Цялото обвинение, което е предмет на този процес, е изградено на лъжи и парадокси. Повтарям, лъжи и парадокси. За един държавен глава и генерален секретар на Българската комунистическа партия, какъвто бях до 10 ноември 1989 година, са важни две неща: Конституцията и Устава на Българската комунистическа партия. Това са двата документа, от които трябва да се изхожда, когато се оценява или съди държавен глава и генерален секретар на БКП.
Основен документ, по който може да се съди държавен глава, това е Конституцията на България. В член 1 на Конституцията тогава беше записано, че БКП е ръководеща и направляваща сила в обществото. Следователно, по ранг тя стоеше над всички. Нейните документи бяха ръководство за останалите държавни, обществени и прочее органи. Такива бяха разбиранията. Но също така е вярно, че от социалистическите страни първа БКП отрече този принцип. Отрече го. Затова бях упрекнат от почти всички партии на социалистическите страни и бях извикан тогава в Москва да дам обяснения, защо съм изменил тази основна ленинска теза. Устоях на натиска, който продължи повече от три часа и отстоях тезата, че партията не може да бъде етаж, не може да има ранг по-високо от държавни и обществени организации, избирани от широките народни маси.
Но тогава робувахме на този принцип.
Поставям един от главните въпроси по обвинението. Тодор Живков нарушил ли е колективния метод поне един път с нещо, нарушил ли го е? Шест месеца ме въртяха в прокуратурата да намерят нещо, което аз да не съм съгласувал или да не е решено от колективния орган, било от Централен комитет на партията, било от Политбюро, било от Секретариата, било от Министерския съвет или някакъв друг орган. Не можаха да намерят такова решение. Следователно, категорично възразявам, че съм нарушавал колективната воля. Моля, добре да се разбере това.
Що се касае до УБО. УБО е създадено по времето на Димитров. Разви се по времето на Червенков. Развиваше се и по времето на Тодор Живков.
Моля, на закрито заседание съдът или комисията при Народното събрание да изслуша, защо се създаде УБО и какво е вършило УБО. Такава организация съществува във всички страни, има я във всички държави. Съвсем не е организация за услуги, а е била необходима организация. И сега е необходима.
Аз бях председател на Националния комитет по отбраната. Дали ще бъде Тодор Живков или някой друг, подобен орган има във всяка държава - Източна или Западна.
УБО съгласуваше своята стопанска дейност, когато тя се разви, като всяка тогавашна социалистическа организация, със съответните компетентни органи, било Министерския съвет, било други. Никога Тодор Живков не се е занимавал с цени. Вие можете ли да си представите, държавният глава да се занимава с цени, като почнем от ракията, зеленчука, строителни материали, та какво ли не? Как е възможно държавният глава да се занимава с такива въпроси?!