По повдигнатото срещу мен обвинение за продажба на леки коли - подчертавам: в стопанската дейност на УБО се месихме от гледна точка на икономия на валута, да не се разпилява конвертируема валута, с оглед да се ограничава вносът на коли. Това е истината, а не по други съображения. Що се касае до цената на колите, които са внесени, как са се продавали, на кого са давани, Тодор Живков не се е занимавал с този въпрос. Никога.
Моят стил на работа беше такъв - да не се вмесвам в работата на министрите, на ръководителите, които водят секторите, а имах начин да се информирам, къде има провали и къде няма провали.
Аз съм подписвал решения на Секретариата на ЦК само, които са съгласувани с Политбюро.
Минавам по следващия въпрос на обвинението - така наречените представителни пари и пари за храна. Господа съдии, аз бих поставил най-напред въпроса така - има ли държава в света - няма да намерите такава - където определен кръг ръководни хора да не получават представителни пари. Разликата е, че в България се е водила линия на икономии и това е било в по-тесен кръг. Следователно, непонятно е, защо срещу Тодор Живков се предявява такова обвинение, когато това съществува по цял свят. Длъжен съм да опровергая клеветата. Вземете издръжката сега и издръжката от целия период на Тодор Живков. Проверете моля, разбира се по сравними цени. Много моля, уважаемият съд да нареди да се направи една справка, колко е струвало управлението на държавата по времето на Тодор Живков и колко струва сега това управление на държавата и на българския народ (управлението днес - т.е. Народното събрание, правителството, президентството и т.н., и колко е струвало Народното събрание, Държавния съвет, Министерския съвет при Тодор Живков). Какви са разходите в социалистическите и в някои капиталистически страни? Това е много важно, за да се види колко икономично е било управлението при Тодор Живков и колко раздуто е то сега и нещо повече.
Но по същество, по-подробно. След Априлския пленум през 1956 година въведохме най-напред лимит. Ограничихме контингента. Намалихме… Лимитът не се оказа целесъобразен. Отидохме на контрол чрез лева. Линията е била на свиване, на икономии. Няма нищо скрито и нищо покрито. Такава практика беше възприета. Но въпросът е принципен. Как може сега да се иска от Тодор Живков, и то съдът да реши, да платя всички ония представителни пари, получени под една или друга форма от правоимащите тогава?! Добре, защо не поставите пред сегашния президент същата задача, да плати на народните представители - тогава всички, получаващи представителни пари, бяха 80 или 100 човека, сега са няколкостотин души - да плати тези представителни, които се дават. Не мога да разбера, как сега може, а тогава не може. Само по това обвинение, както е формулирано тук, няма да остане нито един президент, нито един министър-председател пи света. Всички ще отидат в затвора.
За раздаваните от мен апартаменти. Кое е вярното? Вярно е по това обвинение, че със знанието на ръководството съм молил годишно 1 до 2 и, по изключение, може би 5 жилища да се дадат на нуждаещи се. Ето това е. Как така? Кметът може, а държавният глава не може. На никой не съм нареждал да дава квартири, на никой не съм заповядвал да дава квартири, нито съм имал фондове. Молил съм да се провери случаят и, ако действително има нужда, да му се предостави квартира. Второ. Не съм съгласен с този списък. Този списък е неверен. По време на следствието този списък беше два пъти по-голям. Те го намаляваха. Повечето хора аз не ги познавам и не съм се срещал с тях. Сега имам сведение, че им е казано, че ще им се вземат квартирите, ако не кажат, че Тодор Живков ги е дал. Дано не е така. Даже ведомствени квартири, които трябва да ги раздава Централният комитет като всяко друго ведомство, и те са записани на Тодор Живков. Вие не давате документ, а списък и нищо повече. Дайте документ! Не може без документ да се съди. Пред прокуратурата казах, че в моя кабинет работеше един човек, Тинко Воденичаров, и той беше уволнен за това, че се носеха слухове и те се оказаха верни, че раздавал апартаменти от името на кабинета, че той е взимал подаръци и още нещо, за което беше освободен. Веднага като казах това, са го привлекли. Помолих да го доведат, за да потвърди пред мен лъжливите сведения, които е дал на следствието. Не го доведоха, молих ги няколко пъти. Когато бях приведен под домашен арест го потърсих. Казаха ми, че е болен. От какво е болен? От нерви. След седмица казаха, че Тинко Воденичаров починал от инфаркт. Кой го уби Тинко Воденичаров?
Обвинението, че съм имал фондове, че съм ходил, за да проверявам големи, малки квартири. Как можете да си представите, господа съдии, че мога да тръгна из София да търся квартири?!