Те се оценяват на няколко милиона долара. Само за един трофей японски бизнесмен ми даваше 500 хиляди долара. Аз му казах, че тези трофеи са национално богатство. Защо не се съобщи една такава подробност, че Тодор Живков не притежава нито жилище, нито кола, нито телефон. Нищо освен дрехите. Имах едно одеало, но при тия местения се загуби. Не е откраднато, просто пропаднало е някъде. Защо не се провери моя офис? И като председател на Министерския съвет, и като председател на Държавния съвет, какво е сервирано, когато е бил Тодор Живков - кафе, чай, храна и т.н. И да се сравни с офиса, може би на някои други.
Аз заявих и още един път искам да заявя, господа съдии, повече по този процес не мога да кажа, тъй като обвиненията не се отнасят до държавния глава и не се отнасят до генералния секретар на БКП. Това са въпроси, за които са отговаряли и отговарят пред закона съответните компетентни органи. В центъра и по места. И не може един бивш държавен глава да бъде съден за деяния, които са извършени от изпълняващите, които са имали изпълнителната власт в ръцете и са се разпореждали с бюджет, с права. Имали са права, имали са и отговорност.
Вие твърдите, господин прокурор, че процесът не е политически. Ако Вие, господин прокурор, желаете да превърнете съда в пародия, аз се отказвам по-нататък да говоря.
Този процес по своята дълбока същност е политически процес. В него и извън него няма да защитавам себе си.
Що се отнася, господа съдии, до по-нататъшното ми участие в процеса, отчитайки, че фактическото изясняване на въпросите, повдигнати от обвинението, са били в компетенцията на други лица и органи и по своя характер са тенденциозни за един държавен глава, то моля, почитаемият съд да има предвид, че до края на процеса няма да отговарям на обвинението към мен. Това ще направят моите адвокати.
Непростимо е един държавен глава да бъде разпитван за факти и обстоятелства, недостойни за престижа на една институция и един народ.
Благодаря за вниманието!
ПОСЛЕДНА ДУМА ПО ДЕЛО № 1 ПРЕДИ ПРОИЗНАСЯНЕ НА ПРИСЪДАТА
Уважаеми госпожи съдии,
Уважаеми господа съдии,
Искам преди всичко да благодаря на моята защита, която положи много труд и професионализъм, за да ми помага през тези две години. Искам да благодаря и на свидетелите, които не се огънаха в тази трудна атмосфера.
Тъй като защитата ми се спря изчерпателно на всички въпроси, които бяха повдигнати от обвинението, то аз ще се огранича само до онова, което според мен е главното и първостепенното в този процес.
Първо. За никого в България няма съмнение, че този процес е политически.
Зад него стояха хора, които искаха да придобият славата на борци за демокрация, да спечелят политически дивиденти, които им бяха необходими за тяхното утвърждаване в новото ръководство на страната.
Те изковаха тезата за едноличния „диктатор“, „господар“, „разпоредител“ Тодор Живков, който сам вземал решенията и сам си ги провеждал.
Въпреки моите неколкократни предупреждения, че ще се провалят, те започнаха шумно един грандиозен спектакъл - такъв, какъвто историята на България не познава.
Спектакълът за разправа с Тодор Живков се дирижираше с публични покани към българския народ от екрана на Българската телевизия, от тогавашния официоз в. „Работническо дело“. Направи се малък опит за „голям“ процес с привличането и на Милко Балев.
Уви, историята не призна този сценарий.
Всеки, който подценява политическата култура на българския народ и смята, че той може да бъде заблуден, рано или късно ще претърпи жестоко разочарование.
Спомнете си, уважаеми съдии, че аз бях обвинен в чудовищни престъпления - агент-провокатор, имоти зад граница, изнасяне на милиарди в чужди банки, политически убийства и т.н.
Второ. Обвинението, в лицето на господин прокурора, изцяло застана на позиция, която обслужва актуалната политическа линия.
След като предварително бях обвинен за престъпник, обвинението търсеше доказателства за несъществуващи престъпления. Това обвинение беше политическа слугиня на силните на деня.