Вторият извод засягаше абсолютната несъстоятелност на тезата, че комунистическата партия е ръководна и направляваща сила в държавата и обществото. Тази постановка, залегнала и в Конституцията на НРБ, член 1, и в конституциите на останалите социалистически страни, трябваше да бъде отхвърлена решително. Не само като изживяла времето си, но като неправилна и порочна. (Партията е съюз на единомишленици. Държавните органи се избират от подавляващата част български граждани, навършили 18 години. Профсъюзите и другите организации имат свои статути. Не трябва партията да се срасне с тях, да бъде субект номер едно в управлението им.) Погрешно беше изграждането на партията на основата на така наречения демократически централизъм, нейната все по-голяма бюрократизация и изземване на уставните права на партийните организации, на обществените органи и организации, а и на държавните. Погрешни бяха провъзгласеното единство в партията, борбата срещу всякаква фракционност. Не може една партия да се развива без плурализъм вътре в нея, без създаване на алтернативни течения. Абсурдната илюзия, че властта на партията е дадена едва ли не от Бога, я доведе до израждане и закостенялост.
Партията може да бъде политическа сила единствено, ако се откаже от наставническа и господстваща роля. И то не само конституционно, а и вътрешно убедено. Всичко това беше публикувано още през 1988 година. Многократно доразработвано и предъвквано. И затова недоумявам, кому и за какво беше нужна истерията през декември 89-та в защита на член 1, Предизвикала шокиращата реплика „Най-добре е танковете да дойдат!“. Тиражирана впоследствие в противоречиви варианти. При това, към Народното събрание беше създадена комисия, начело с мен, която работеше върху промените на Конституцията, една от които беше именно отпадането на член 1.
Третият извод се отнася до социалистическата собственост. Тук се направиха най-малко две фундаментални грешки.
Едната - че обобществяването и одържавяването са първия етап в изграждането на социализма. Оттук произтичаха по-нататък всички абсурди.
Втората грешка бе в тезата, че производствените отношения трябва да се развиват с по-високи темпове, за да дават тласък на производителните сили. Абсолютно невярна теза. Нищо подобно. Именно на нейната база се създадоха организации, държавни органи, тежка бюрократична структура, която противодействаше на производителните сили.
В същото това време, докато социалистическите страни разработваха и разработваха производствените отношения, капиталистическите направиха голям скок в развитието на производителните сили, а оттам - и на производствените отношения. Следователно, производствените отношения могат да влияят положително само, ако са на основата на бурно развитие на производителните сили, но не и като тяхна водеща доминанта.
Четвъртият извод се коренеше в неправилното интерпретиране на тезата за количеството и качеството на труда. И тук Маркс беше произволно и невярно тълкуван, въпреки, че обстоятелствено е разяснил, че на пазара от купувача се заплаща не количеството и качеството на вложения труд, а средният обществено необходим абстрактен труд, т.е. признатият от пазара резултат от труда. Колко страници са изписани, за да се обоснове антагонистичната същност на пазара, продукт на капитализма. А пазар е имало и преди капитализма. Той е общочовешки феномен. Израз на потребността за крайното реализиране на труд и контакти между хората. И чрез пазара именно трябва да става балансирането на интересите на производители и потребители, а не главно чрез изкуствените механизми на планиране и финансиране.
Петият извод се отнася до държавата и гражданското общество. Развитието на държавата в Съветския съюз, а след това в останалите социалистически страни, все повече оставаше извън обществото, с всички последствия, при огромна централизация на властта.
Държавата влезе в опасно противоречие с обществото. Отчуждаването беше атрибут на системата. Държавата трябва да бъде инструмент на гражданското общество. И нищо повече.
Това, върху което сега се правят интерпретации, като например така наречената парламентарна демокрация, е най-общо и неточно. Главното е гражданското общество.