То не трябва да бъде друго, освен плуралистично. А докато у нас плурализмът се тълкува чрез формулата: „Аз нямам нищо против да изложиш и да отстояваш и ти своето мнение, стига да е същото като моето“, ние, въпреки цялата словесна еквилибристика и демагогия, ще бъдем на стотици светлинни години от гражданското общество.
На базата на тези изводи, последните 3 — 4 години преди 10 ноември 89-тa, започнах да прокарвам тезата за необходимостта от смяна на съществуващата система. Сегашното звучене на всичко това свежда до абсурд несъстоятелността на елементарните заблуди, на които учени, специалисти, политици са робували.
Години и години не искахме да проумеем, че идеалът, на който сме посветили не само младостта, но и целия си съзнателен живот, се е изродил до неузнаваемост. Една идея, утвърдена в името на благоденствието и добруването на милиони, е станала спирачка и за благоденствието, и за развитието… И по-нататъшното сляпо нейно следване, без наложителната радикална промяна, става не само вредно, но и опасно.
АМНЕЗИЯ, НАТРАПВАНА НА ЦЯЛ НАРОД
Промяната на политическата и икономическата система се формираше постепенно през годините 1986, 1987. Беше заложена в Юлската концепция, но чрез нея само се търсеше, налучкваше се път към новото.
Юлската концепция беше необходим етап. Открито и ясно третираше главните недъзи на системата. Отрекох я, защото по същество тя беше само модел за подобрение, за преустройство, но не и за радикална смяна.
През 1988 и началото на 1989 година тенденцията за промяна беше доразвита. Теоретическото ѝ значение започна да придобива практическо приложение.
Документът, с който се сложи началото, беше Политическата декларация. В нея се обосноваваше това, което предстои да стане, за да се избегне поредна мимикрия. Народът трябваше да знае, че без да се отрича и зачертава постигнатото, този път е извървян. И за да не го преповтаряме в омагьосан кръг, се налага да вървим по новому.
Промяната на икономическата система премина през опитите за коригирането й.
Започна реално с Указ 56, публикуван в началото на 1989 година. В него беше изложена държавната икономическа програма. За изпълнението ѝ беше даден старт за регистриране в съда на фирми, като стопански субекти. Бяха зарегистрирани няколко хиляди частни фирми. Създадоха се предпоставки, чрез свободна инициатива, конкуренция и прочее, да се утвърдят принципите на пазарната икономика.
Предстоящо и наложително беше създаването на адекватно законодателство. Но нормативна база на Указа за стопанска дейност, кой знае защо, не беше създадена, въпреки, че указът беше в основата на работата на двете правителства на Луканов, на правителството на Димитър Попов, на правителството на Филип Димитров.
Указ 56 носи моя подпис. Последвалите изменения постепенно го изпразниха от първоначалното съдържание. Премахнато е главното: собствеността, и то минимум 51 процента от нея, да се предаде на работниците и служителите, настоящи и бивши - вече пенсионери, от дадено предприятие.
След ноември 1989 година нещата взеха друго направление. Първоначално ги застопориха - по мое време предаването на социалистическата собственост на работниците беше вече в ход. После ги върнаха назад. Със законодателството, неяснотите и споровете по него тези негативни процеси се задълбочиха.
Любопитно е да се проследи, какви многоцветни интереси са се плъзгали и впивали в икономика, финанси, докато също така многоцветно са поддържали еуфорията на народа през изминалите три години.
Започващите и предстоящи политически и икономически промени през 1988, 1989 година, изискваха преобразования в социалната и духовната сфера. Затова междувременно запознах интелигенцията с разработената и утвърдена програма, и новата роля, която се очаква тя да поеме в настъпващите кардинални промени:
“Призванието на интелигенцията е да създава духовни ценности, да бъде активен участник в обществено-политическия живот.
Трябва да се измени социалният статус и да се издигне ролята на интелигенцията, да се изведе тя на нови позиции.
За средствата за масова информация няма и не може да има забранени „зони“ или „територии“. Ние сме всестранно заинтересувани да се издига тяхната конструктивна и съзидателна роля.
Обективните обстоятелства, при които живеем, властно налагат всеки да вземе определена позиция.