— Не съм сигурен, че си спомням толкова далеч назад — изпъшка Матю и се засмя леко. Но никой не сподели смеха му.
— Това е онази нощ, когато бях излязла с колегите от училището — услужливо му напомних аз. — Имаше буря.
— О, да — кимна той. — Бях тук, у дома.
— Напускали ли сте къщата?
— Не, имах мигрена и си легнах.
— Къде спахте?
— В стаята за гости.
— Защо там, а не в собственото си легло?
— Защото не исках Кас да ме събуди, когато се прибере. Вижте, какво става тук? Защо ме разпитвате по този начин?
Полицай Лоусън го изгледа в продължение на няколко секунди.
— Само се опитваме да установим някои факти — каза тя.
— Какви факти?
— В градинския ви навес е било намерено вероятното оръжие на престъплението, господин Андерсън.
Матю остана с отворена уста.
— Нали не намеквате сериозно, че мога да имам нещо общо с убийството на онази млада жена?
Полицай Томас го изгледа замислено.
— И коя млада жена имате предвид, господин Андерсън?
— Знаете отлично коя имам предвид! — Маската му започна да се пропуква и аз го загледах безстрастно, питайки се как съм могла изобщо да го обикна.
— Както казах, опитваме се да установим фактите. Господин Андерсън, познавате ли добре Рейчъл Барето?
Споменаването на Рейчъл го изненада. Той рязко вдигна очи.
— Не особено добре. Приятелка е на жена ми.
— Значи нямате връзка с нея.
— Какво? Не! Не мога да я понасям!
— Само че те видях да я целуваш — тихо се обадих аз.
— Не ставай смешна!
— Онзи ден, когато ти дойде неочаквано, деня, в който не можех да си спомня как да включа кафе машината, тогава те видях да я целуваш — повторих настоятелно.
— Не започвай пак — простена той. — Не може непрекъснато да си измисляш неща, Кас.
Ала съмнението се бе промъкнало в погледа му.
— Мисля, че е най-добре да продължим в участъка — намеси се полицай Томас, притеснен, че разследването на убийството се превръща в домашен скандал. — Имате ли нещо против, господин Андерсън?
— Разбира се, че имам!
— Тогава се опасявам, че ще трябва да ви призова.
— Да ме призовете ли?
Обърнах се към тях с болка на лицето.
— Нали не мислите наистина, че той е убил Джейн Уолтърс?
— Какво? — Матю изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.
— Аз съм виновна — признах, кършейки пръсти. — Задаваха ми въпроси и сега се страхувам, че ще използват всичко, което им казах, срещу теб!
Той ме гледаше ужасен, докато полицай Томас му рецитираше правата. Когато свърши, аз започнах да хлипам звучно, сякаш сърцето ми бе разбито. И внезапно осъзнах, че вече не се преструвам, защото сърцето ми наистина бе разбито и не само от Матю, но и от Рейчъл, която бях обичала като сестра.
Отведоха го и след като затворих вратата след тях, избърсах сълзите си, защото още не бях приключила.
Сега беше ред на Рейчъл.
Набрах номера й. Имах намерение само да поговоря с нея по телефона, но докато чаках да вдигне, реших да я поканя, защото щеше да е много по-забавно да й кажа всичко в лицето. Много по-удовлетворяващо щеше да бъде да видя реакцията й, отколкото само да я чуя.
— Рейчъл, можеш ли да дойдеш? — през сълзи я помолих аз. — Много искам да поговоря с някого.
— Тъкмо си тръгвам от работа — отговори тя. — Така че мога да бъда при теб след около четирийсет минути, в зависимост от трафика. — За пръв път успях да доловя и намек за досада в гласа й. Явно смяташе, че отново ще почна да й се оплаквам как убиецът ме преследва.
— Благодаря ти — облекчено въздъхнах аз. — Моля те, побързай.
— Ще се постарая.
Рейчъл затвори и си я представих как праща съобщение на Матю, защото може би вече си беше купила нов телефон. Но след като го бяха задържали, едва ли щеше да се свърже с него.
Тя пристигна след около час може би заради трафика, а може би защото искаше да ме остави да се притеснявам още малко.
— Какво става, Кас? — попита веднага щом й отворих вратата. — Нещо с Матю ли?
Изглеждаше притеснена, което означаваше, че съм била права и че след телефонния ни разговор се е опитвала да се свърже с него.
— Откъде знаеш? — попитах аз, придавайки си изненадан вид.
— Ами нали каза, че трябва да говориш с някого и аз предположих, че нещо се е случило — обясни тя разтревожена. — И си помислих, че може да е свързано с Матю.
— Права си, с него е — кимнах аз.
— Да не му се е случило нещо, катастрофа ли… — Рейчъл не можеше да скрие паниката си.
— Не, нищо подобно. Искаш ли да седнем?
Тя ме последва в кухнята и се настани срещу мен.