— Просто ми кажи какво е станало, Кас.
— Арестуваха Матю. Полицаите дойдоха и го отведоха на разпит. — Погледнах я отчаяно. — Какво ще правя, Рейчъл?
Тя ме гледаше втренчено.
— Арестуван ли е?
— Да.
— Но защо?
Закърших ръце.
— Аз съм виновна. Записаха си всичко, което им казах, и сега се боя, че ще го използват срещу него.
Тя ме изгледа студено.
— Какво имаш предвид?
Поех си дълбоко дъх.
— Този следобед, докато си работех в градината, намерих нож в навеса.
— Нож?
— Да — потвърдих аз, доволна, че тя пребледня като платно. — Толкова се уплаших, Рейчъл, беше ужасно. Изглеждаше точно като онзи на снимката… Сещаш се, нали, с който е била убита Джейн. Не знам дали ти споменах, знаеш как съм с паметта, ала една вечер, докато ти беше в Сиена, забелязах огромен нож да лежи на пода в кухнята. А когато повиках Матю да дойде да го види, той беше изчезнал. Затова, когато намерих ножа в навеса, реших, че убиецът може да го е скрил там. Обадих се на полицията…
— Защо не позвъни на Матю? — прекъсна ме разтреперана тя.
— Защото той не ми повярва предния път и се тревожех, че и сега ще постъпи така. А и бездруго беше на път за вкъщи.
— И какво стана? Защо го арестуваха?
— Ами полицаите дойдоха и започнаха да ми задават всякакви въпроси за това къде е бил в нощта на убийството…
Рейчъл внезапно доби изплашен вид.
— Нали не намекваш, че го обвиняват за убийството на Джейн?
— Знам, истинска лудост е… Работата е там, че той наистина няма алиби за онази нощ. Аз бях навън, в Касъл Уелс — беше краят на срока и бяхме на вечеря с колегите, а той беше тук сам-самичък. Така че може да е излизал. Или поне така смятат полицаите.
— Но той е бил тук, когато си се върнала, нали?
— Да, но не го видях. Имаше мигрена и си беше легнал в стаята за гости, за да не го събудя, когато се прибера. Но виж, Рейчъл, има нещо, за което трябва да те попитам. Нали се сещаш за кухненската кърпа, която ми донесе от Ню Йорк, онази със Статуята на свободата на нея? Беше ми споменала, че си купила същата и за себе си. — Тя кимна.
— На кого другиго си подарила такава?
— На никого — заяви тя.
— Сигурно си подарила — настоях аз. — Много е важно да си спомниш, защото това ще докаже невинността на Матю.
— Какво искаш да кажеш?
Поех си дълбоко дъх.
— Когато намерих ножа следобед, той беше увит в кухненска кърпа със Статуята на свободата. И щом след това полицаите ме попитаха дали съм я виждала по-рано, трябваше да кажа, че имаме същата. Почувствах се ужасно, защото така Матю ще изглежда още по-виновен. Но след като полицаите си тръгнаха, намерих моята кърпа в шкафа, което означава, че убиецът на Джейн е имал същата. Затова помисли, Рейчъл, това ще докаже, че Матю е невинен.
Виждах как умът й се мята в различни посоки и търси изход.
— Не си спомням — сломено изрече тя.
— Купила си такава и за себе си, нали? Сигурна ли си, че не си я дала на някого?
— Не си спомням — повтори Рейчъл.
Въздъхнах.
— Ако се сетиш, това би улеснило много полицаите, но не се тревожи, сами ще стигнат до този извод накрая. Те самите заявиха, че ще изследват ножа за пръстови отпечатъци и ДНК и че със сигурност ще намерят нещо. А тогава Матю ще бъде оневинен, защото няма как да намерят негови следи. Ала това може да отнеме няколко дни, а явно могат да го задържат за двайсет и четири часа в ареста. И само ако наистина има сериозни подозрения, че е замесен в убийството на Джейн, ще бъде задържан и за по-дълго. — Сълзи напълниха очите ми. — Не мога да понеса мисълта, че сега седи в някаква килия и се отнасят с него като с престъпник.
Тя извади ключовете за колата си от джоба.
— Трябва да вървя.
Наблюдавах лицето й.
— Не искаш ли да останеш за чаша чай?
— Не, не мога.
Тръгнах след нея към вратата.
— Между другото твоят приятел намери ли телефона си? Онзи, който ти изгуби в „Спотид кау“?
— Не — притеснено смотолеви тя.
— Е, не се знае, може пък да се появи отнякъде… Някой може вече да го е предал в полицията.
— Виж, наистина трябва да тръгвам. Чао, Кас.
Излезе навън и побърза да се качи в колата си. Изчаках да запали, после отидох до нея и почуках на прозореца й. Тя го свали.
— Забравих да ти кажа — полицаите ме попитаха дали познавам Джейн и аз им обясних, че съм се запознала с нея на онова служебно парти, на което ти ме заведе. Затова се заинтересуваха дали и ти я познаваш. Отговорих им, че не, но сте се скарали на паркинга за място в деня, когато е загинала. Само толкова им казах. Ала те, изглежда, не повярваха, че скарването е било единствено заради паркирането. Затова опитай да си спомниш за кухненската кърпа. Преди да дойдеш, им се обадих, че съм намерила моята в шкафа, така че не може да е била тази, в която беше увит ножът. И казах, че единствената друга подобна, за която знам, е твоята. — Замълчах за по-голям ефект. — Нали ги знаеш какви са. Ще използват и най-малката улика срещу всеки, ако могат.