Отидохме в кухнята и й предложих чаша чай. Явно беше дошла да ме предупреди, че Матю и Рейчъл скоро ще бъдат освободени от ареста или да ме пита как съм се сдобила с тайния й телефон
— Дойдох да ви благодаря — каза тя, докато вадех чаши от шкафа. — Без вашата помощ никога нямаше да разкрием убийството на Джейн толкова бързо.
Застинах, понеже съвсем не очаквах да чуя точно това. После бавно се обърнах с лице към нея:
— Знаете кой е убил Джейн, така ли?
— Да, имаме признание.
Смут замъгли съзнанието ми.
— Съжалявам, но не разбирам.
— Вие ни доведохте дотук — повтори тя. — Много сме ви благодарни.
Аз съм ги довела дотук? Като в мъгла пристъпих към масата и се отпуснах на един стол.
— Бихте ли ме извинили за момент? — едва отроних аз.
Внезапно бях ужасена от онова, което бях сторила. Как можеше лекото разкрасяване на истината да има толкова опустошителни последици? В общи линии, бях натопила Матю за нещо, което не е извършил.
— Аз ще приготвя чая — предложи полицайката.
Наблюдавах я, докато слагаше пакетчетата в чашите, които бях зарязала, и трескаво премислях как да й обясня, че всъщност бях натопила Матю за убийството на Джейн. И че това беше като отмъщение заради онова, което ми беше сторил. Трябваше да взема назад думите си. И изтръпнах при мисълта, че ще ме обвинят в опит за възпрепятстване на правосъдието. Ала какво точно трябваше да отрека, след като всъщност за нищо не излъгах. Не бях видяла Матю, когато се бях прибрала в онази нощ, така че е възможно да не е бил в стаята. Но пък чак да е убил? Полицай Лоусън спомена, че разполагат със самопризнание, но защо Матю би признал за убийството на Джейн? Той дори не я познаваше.
— Не — прошепнах аз, мъчейки да се овладея. — Не е възможно. Вижте, по-рано днес оставих в участъка един мобилен телефон. Намерих го в колата си тази сутрин, докато отивах на среща с адвоката си. А когато го включих, открих, че с него Рейчъл е комуникирала с Матю. Ако прочетете съобщенията между тях…
— Прочетох ги — прекъсна ме полицай Лоусън. — Всички до едно.
Погледнах я объркано.
— Но след като сте ги прочели, знаете, че Матю дори не е познавал Джейн, така че защо му е да я убива?
Полицай Лоусън се намръщи.
— Матю ли? Не, той не е убил Джейн.
Зави ме се свят.
— Не е бил Матю? Тогава кой?
— Госпожица Барето. Призна си всичко.
Останах без дъх и стаята се люшна пред очите ми. Усетих как кръвта се отдръпва от лицето ми, а после ръцете на полицайката с успокояващ жест допряха раменете ми.
— Ще се оправите — уверено каза тя. — Само си поемете дълбоко въздух няколко пъти…
Шокът ме разтърсваше на вълни.
— Рейчъл — задавено отроних аз. — Рейчъл е убила Джейн?
— Да.
В мен се надигна паника. Въпреки всичко, на което знаех, че е способна, не можех да повярвам в това. Бях споделила наистина с полицаите неща, които можеха да бъдат използвани срещу нея, както и срещу Матю, но просто исках тя да се уплаши.
— Не, не и Рейчъл, не може да е тя. Не би могла, тя не е такава, няма как да убие някого! Разбрали сте погрешно, сигурно е така… — Мразех я за онова, което ми бе причинила, ала сега бях толкова уплашена заради нея, че не можех да продължа.
— Опасявам се, че тя си призна — повтори полицай Лоусън и побутна едната чаша към мен.
Покорно отпих глътка от горещия сладък чай. Ръцете ми трепереха толкова силно, че няколко капки се разляха и ме опариха.
— Когато снощи я разпитвахме, тя изведнъж се огъна. Беше невероятно — по някаква причина си мислеше, че сме я разкрили. Оказахте се права, когато предположихте, че скарването им не е било за място на паркинга. Разбира се, ще открием нейната и на Джейн ДНК по ножа…
Имах усещането, че съм попаднала в някакъв кошмар.
— Ала как така… Ножът, който намерих в навеса, наистина ли е оръжието на убийството?
— Тя го е почистила добре, разбира се, но остатъци от кръв бяха намерени в нарезите по дръжката. Изпратихме пробите в „Съдебна медицина“, но сме сигурни, че е на Джейн.
— Но тя… — отроних с треперещ глас, мъчейки да осмисля думите на полицайката. — Тя каза, че го е купила в Лондон.
— Вероятно е така, но преди убийството, а не след това. Не е посмяла да каже на Матю, че вече е имала нож, затова се е престорила, че го е купила, за да ви изплаши. А после го е скрила в навеса.
— Не разбирам. — Ледени тръпки пробягваха по тялото ми, затова обвих с длани чашата, копнеейки за малко топлина. — Искам да кажа, защо? Защо да прави такова нещо? Тя не е познавала Джейн.
— Познавала я е по-добре, отколкото си мислите. — Полицай Лоусън седна до мен. — Рейчъл някога разказвала ли ви е за личния си живот, запознавала ли ви е с интимните си приятели?