— Трябва само да проверя тази стая и банята, а после ще огледам долния етаж.
Промъкна се покрай мен, а аз, вместо да го изчакам, хукнах надолу и застанах близо до входната врата. Повтарях си наум, че реагирам глупаво и се паникьосвам от нищо, ала когато той слезе, не помръднах от мястото си. Оставих го сам да огледа останалата част от къщата. Минаха десет дълги минути, преди отново да се появи в коридора.
— Добре, а сега да поседнем и да ви обясня — предложи той.
— Не мисля, че е необходимо — заявих аз. — Вече не съм сигурна, че изобщо ние нужна алармена система.
— Не ми се иска да ви напомням, но след убийството на онази млада жена недалеч оттук смятам, че правите грешка. Не забравяйте, че престъпникът все още е на свобода.
Споменаването за смъртта на Джейн от този непознат ме разстрои и отчаяно ми се прииска той да се махне от дома ми.
— Имате ли визитка? На компанията?
— Разбира се.
Бръкна в сакото си и аз неволно отстъпих, сякаш очаквах да измъкне нож. Но той ми подаде визитка. Взех я от ръката му и я огледах: на нея пишеше името му — Едуард Гарви. Дали приличаше на Едуард?
— Благодаря — казах само. — Но може би е по-добре да дойдете, когато съпругът ми си е у дома.
— Предполагам, че бих могъл, ала не съм сигурен кога. Знам, че не бива да го изтъквам, но убийството е добро за бизнеса, ако разбирате какво имам предвид. Затова, ако ми отделите само десет минути от времето си, бих могъл набързо да ви обясня всичко. Така ще можете да го споделите с мъжа си, щом се прибере.
Той се отправи към кухнята и застана на прага й с протегната ръка, канейки ме да вляза и аз. Искаше ми се да му напомня, че къщата все пак е моя, но вместо това осъзнах, че му се подчинявам. Така ли ставаше обикновено, когато хората се оставяха да бъдат подведени към потенциално опасна ситуация като агнец на заколение? Тревогата ми нарасна, тъй като вместо да седне насреща, той се настани до мен, препречвайки изхода. Разгърна брошурата, но аз бях толкова притеснена, че не можех да се съсредоточа върху думите му. Кимах в подходящия момент и се стараех да си придам заинтересован вид, докато той правеше сметките, но по гърба ми се стичаше пот. И единственото, което ме спираше да не го изгоня от къщата си, бе доброто ми възпитание. Дали то е попречило и на Джейн да затвори бързо прозореца и да потегли с пълна газ, когато е осъзнала, че не иска да качи в колата си натрапника?
— Добре, това е всичко — приключи мъжът. Зяпнах го озадачена, докато той прибираше документите си в куфарчето си, преди да побутне към мен брошурата. — Покажете я на съпруга си довечера. Ще остане впечатлен, повярвайте ми.
Успокоих се едва след като затворих вратата зад него. Ала мисълта, че отново бях постъпила глупаво, като не поисках да се легитимира, преди да го пусна в дома си, не ми даваше мира. Особено сега, след убийството, извършено съвсем наблизо…
Внезапно ми стана студено и се качих горе да взема жилетка, при което забелязах, че прозорецът на спалнята е отворен. За миг останах вторачена в него, чудейки се какво означава това, ако изобщо означаваше нещо. Държиш се като невротичка, смъмрих се наум, взех жилетката от облегалката на стола и я наметнах. Даже и да го е отворил човекът от „Сюпириър сикюрити систъмс“, което вероятно е направил, за да види къде могат да се сложат сензори, това не значи, че го е оставил нарочно, за да може да се върне и да те убие.
Затворих прозореца, а докато слизах към долния етаж, звънна телефонът. Очаквах да е Матю, но беше Рейчъл.
— Искаш ли да излезем за по едно питие? — попита тя.
— Да! — зарадвах се на неочаквания повод да изляза от къщата. — А ти добре ли си? — попитах, усетила, че тя не е в обичайното си добро настроение.
— Да, просто ми се ще да пийна чаша вино. В шест часа удобно ли ти е? Ще дойда до Браубъри.
— Идеално. В „Сауър грейне“ ли?
— Да, ще се видим там.
Върнах се в кухнята, където брошурата на „Сюпириър сикюрити систъмс“ още лежеше на масата и я оставих настрани, за да я разгледа Матю, след като вечеряме. Вече беше пет и половина — цялата история с охранителя явно се бе проточила повече, отколкото бях предполагала, затова излязох веднага.
Градът беше оживен и докато бързах към бара, чух някой да ме вика по име. Вдигнах поглед и забелязах приятелката ми Хана, която се провираше между хората. Тя беше женена за тенис партньора на Матю, Анди, и се познавахме съвсем отскоро, но беше толкова мила, че ми се щеше да сме се срещнали по-рано.