— Не съм те виждала от сто години!
— Така си е, много време мина. Сега имам уговорка с Рейчъл, иначе бих ти предложила да пийнем по едно. Ала трябва непременно да дойдете на барбекю това лято.
— Би било чудесно — усмихна се Хана. — Анди тъкмо онзи ден ми казваше, че отдавна не е виждал Матю в клуба. — Тя помълча за миг. — А и след тази страшна история с жената, която бе убита миналата седмица…
Тъмният облак на убийството на Джейн отново надвисна над главата ми.
— Да, ужасно е — съгласих се аз.
Тя едва видимо потрепери.
— Полицаите още не са заловили престъпника. Мислиш ли, че е някой, когото е познавала? Казват, че повечето убийства се извършват от познат на жертвата.
— Така ли? — възкликнах вяло.
Знаех, че трябва да кажа на Хана, че съм познавала Джейн, че съм обядвала с нея само преди няколко седмици, но не можех, защото не исках тя да почне да ме разпитва какъв човек е била. И понеже премълчах, това ми се стори като ново предателство.
— А може и да е било случайно убийство — продължаваше тя. — Но Анди смята, че е бил някой местен, който познава терена наоколо. Според него сега се е спотаил някъде наблизо. Мисли, че това няма да е последното убийство в района. Много е плашещо, нали?
Мисълта за убиеца, който се крие наблизо, ме накара да изстина. Думите й отекваха в главата ми и ми стана толкова зле, че не можех да се съсредоточа върху онова, което говореше. Оставих я да побъбри още няколко минути, кимвайки в съгласие от време на време с надеждата, че е в удачния момент.
— Съжалявам, Хана — казах накрая, поглеждайки часовника си, — ужасно закъснявам за срещата. Наистина трябва да вървя.
— О, разбира се. Предай на Матю, че Анди няма търпение да го види.
— Непременно.
В „Сауър грейпс“ беше претъпкано, а Рейчъл вече беше там, с бутилка вино пред себе си на масата.
— Подранила си — казах, докато я прегръщах.
— Не, ти закъсняваш, но няма значение. — Тя наля вино в чаша и ми я подаде.
— Извинявай. Срещнах приятелката ми Хана и се заприказвахме. Най-добре да не изпивам цялата чаша, понеже ще карам. — Кимнах към бутилката. — Ти явно не си с колата.
— С няколко колеги ще се видим по-късно да хапнем, така че ще довършим заедно бутилката.
Отпих глътка, наслаждавайки се на свежия вкус на виното.
— Е, как си?
— Не много добре всъщност. Полицаите бяха във фирмата последните няколко дни и разпитваха всички за Джейн. Днес беше мой ред.
— Нищо чудно, че имаш нужда от питие — въздъхнах съчувствено. — Какво искаха да знаят?
— Интересуваха се дали съм я познавала. Казах им, че не съм, защото това е истината. — Тя завъртя столчето на чашата между пръстите си. — Само че не им споменах за скандала с нея заради мястото за паркиране. И сега се чудя дали не сгреших.
— Защо не им каза?
Тя сви рамене.
— Не знам. Всъщност не е точно така… Просто се побоях да не би да сметнат, че имам мотив.
— Мотив ли? — Тя вдигна рамене. — За какво, за убийство? Рейчъл, хората не убиват заради място на паркинга!
— Сигурна съм, че са ставали убийства и за нещо много по-малко — саркастично подхвърли тя. — Но това, което ме тревожи сега, е, че някой друг — например някоя колежка от офиса, която ни е видяла, може да каже на полицаите за кавгата ни.
— Съмнявам се — отвърнах аз. — Но ако толкова се притесняваш, защо не се обадиш на полицаите и не им обясниш сама?
— Опасявам се, че може да почнат да се питат защо не съм им казала от самото начало. Така ще изглеждам виновна.
Поклатих глава.
— Твърде много го мислиш. — Опитах се да се усмихна. — Това убийство влияе на всички ни. Днес следобед дойде човек да ни направи оферта за охранителна система и аз се почувствах особено уязвима, че съм сама с него вкъщи.
— Представям си. И се надявам по-бързо да заловят престъпника… Сигурно е ужасно за съпруга на Джейн да знае, че убиецът на жена му се спотайва някъде наоколо. Изглежда, си е взел отпуск, за да се грижи за децата. — Тя взе бутилката и си доля вино в чашата. — Ами ти? Как я караш?
— О, нали знаеш. — Свих рамене, мъчейки се да не мисля за осиротелите дечица. — Малко ми е трудно, след като непрекъснато мисля за Джейн. — Изсмях се нервно. — А понякога ми се иска да не бях обядвала с нея онзи ден.
— Разбираемо е — съгласи се тя. — Сключи ли договор за алармена система?
Усетих как раменете ми се напрягат.
— Ще ми се, но не съм сигурна, че Матю одобрява напълно идеята. Винаги е твърдял, че така все едно да си затворник в собствения си дом.