Набрах номера му, молейки се да успея да се свържа, защото банята беше в задната част на къщата и никога не беше сигурно дали има сигнал. Когато чух позвъняването, се разтреперих от благодарност.
— Прибирам се — бодро се обади той, явно решил, че бързам да разбера още колко ще се бави. — Искаш ли да купя нещо?
— Мисля, че има някой в къщата — прошепнах с пресекващ глас.
— Какво? — Гласът му прозвуча тревожно. — Къде си?
— В банята. Заключих вратата.
— Добре. Стой там, ще се обадя в полицията.
— Чакай! — Усетих, че се колебая. — Не съм сигурна все още… Имам предвид, ами ако няма никой? Долових само някакъв звук.
— Какво чу? Удари по вратата ли или някакви гласове?
— Не, нищо такова, просто някакво скърцане.
— Виж, остани където си, ще дойда след две минути.
— Добре — съгласих се аз. — Само побързай!
Почувствах се малко по-спокойна, след като Матю обеща да се прибере, така че приседнах на ръба на ваната. Докосването до голата ми кожа ми напомни, че още съм без дрехи, затова взех халата си от закачалката на вратата и го наметнах. Питах се дали не трябваше да го оставя да се обади в полицията все пак. Ако имаше някой в къщата, Матю също можеше да се окаже в опасност.
Мобилният ми телефон звънна.
— Тук съм — каза той. — Добре ли си?
— Да, добре съм.
— Паркирах на улицата — продължи. — Ще огледам наоколо.
— Внимавай — предупредих го. — Не затваряй телефона.
— Изчакай ме.
Заслушах се притеснено как чакълът скърца под краката му, а после и как минава отстрани на къщата.
— Виждаш ли нещо? — попитах.
— Всичко ми изглежда наред. Само да проверя и в градината. — Измина около минута. — Всичко е спокойно, влизам.
— Внимавай! — предупредих го отново.
— Не се тревожи, взех една лопата от градинската барака.
Откъм банята долових как проверява стаите долу. Когато пое по стълбите, понечих да отключа вратата.
— Чакай първо да проверя двете спални! — викна той. Не след дълго се върна. — Можеш да излизаш вече.
Отворих и щом го видях да стои в коридора с лопата в ръка, внезапно се почувствах много глупаво.
— Извинявай — смънках смутено. — Наистина си помислих, че има някой.
Той пусна лопатата и ме прегърна здраво.
— По-добре да си предпазлива, отколкото да съжаляваш.
— Ще ми направиш ли един от твоите знаменити джин с тоник? Добре ще ми дойде едно силно питие. Само да си облека нещо.
— Ще те чакам в градината — обеща той, пусна ме от прегръдката си и тръгна надолу по стълбите.
Навлякох джинси и тениска и го последвах. Той вече беше в кухнята и режеше лимети.
— Бърза си — отбеляза.
Ала вместо да му отговоря, аз се втренчих в прозореца.
— Ти ли го отвори? — попитах.
— Какво? — Той се обърна да погледне. — Не, беше си така, когато дойдох.
— Но аз го затворих — смръщих се. — Преди да се кача да си взема вана, затворих всички прозорци.
— Сигурна ли си?
— Да. — Разрових паметта си. Помнех как затварям прозорците във всекидневната и онзи в кабинета, но не си спомнях да съм затваряла този. — Или поне си мисля, че го направих.
— Може да не си го затворила добре и да се е отворил от течението — предположи той. — А и вероятно точно това е било скърцането, което си чула.
— Сигурно си прав — облекчено се съгласих аз. — Хайде, да пийнем по едно.
По-късно взехме бутилката с останалото от вечерята вино и се настанихме във всекидневната с намерението да го изпием, докато гледаме филм. Трудно беше да намерим такъв, който да не сме гледали.
— Ами „Джуно“? — попита той, докато преглеждаше списъка. — Знаеш ли за какво е?
— За една тийнейджърка, която забременява и търси идеалната двойка, която да осинови бебето й. Не мисля, че е за теб.
— О, не знам. — Матю грабна дистанционното от ръката ми и го остави настрани. — Отдавна не сме си говорили за бебе — усмихна се той и ме взе в прегръдките си. — Още го искаш, нали?
Облегнах глава на рамото му, щастлива от спокойствието, което ми даваше.
— Да, разбира се.
— Тогава може би е добре да задвижим нещата. Процесът явно не е никак кратък.
— Обещахме си, че ще го направим, когато мине година от сватбата ни — припомних му аз и въпреки радостта си усетих, че се мъча да отложа нещата. Защото как бих могла да мисля за дете, при положение че още докато то е тийнейджър, може да ме диагностицират с деменция като мама? Знаех, че вероятно се тревожа напразно, но би било глупаво да не взема под внимание проблемите с паметта, които имах.