— Значи е хубаво, че годишнината ни е скоро — тихо изрече той. — Какво ще кажеш вместо това да гледаме някой екшън?
Хванах се като удавник за сламка за предложението му и побързах да погледна списъка на телевизора.
— Добре, да видим какво предлагат.
Изгледахме филма, а след това започнаха новините. Както винаги, основна тема беше убийството на Джейн. Макар че ми стана неприятно, поисках да разбера дали са близо до залавянето на убиеца. Но разследването нямаше голям напредък и пред камерата застана един полицай. Ако вие или някой ваш познат сте били близо до „Блекуотър лейн “ миналия петък вечерта или в ранните часове на събота и сте забелязали колата на Джейн Уолтърс, тъмночервено рено клио, паркирано или в движение, моля, обадете се на този номер.
Сякаш гледаше право в мен, докато говореше. Ала когато добави, че хората могат да се обаждат анонимно на посочения номер, осъзнах, че това е решението на моя проблем.
Новините приключиха и Матю предложи да се качваме в спалнята.
— Ти си лягай, аз искам да видя нещо на един друг канал — казах аз, пресягайки се за дистанционното.
— Добре — съгласи се той. — Само не се бави.
Изчаках, докато се качи горе, после върнах назад новинарската емисия и записах номера на лист хартия. Не исках полицаите да проследят обаждането ми, затова щях да използвам уличен телефон. Ала това означаваше, че няма да мога да се обадя преди понеделник, когато Матю отиде на работа. И след това може би част от вината ми щеше да изчезне.
Неделя, двайсет и шести юли
Телефонът в коридора звънна, докато Матю приготвяше в кухнята закуска, която да донесе в леглото.
— Ще го вдигнеш ли? — викнах аз откъм спалнята и се наместих по-удобно под завивките. — Ако е за мен, кажи, че ще се обадя по-късно!
След малко го чух да пита Анди как е, затова предположих, че случайната ми среща с Хана е провокирала обаждането. Спомних си как бях побързала да се разделим, за да се видя с Рейчъл и се почувствах леко гузна.
— Нека позная — Анди иска да играете тенис тази сутрин — подхвърлих, щом Матю се качи горе.
— Не, искаше да знае по кое време ги очакваме да дойдат. — Погледна ме изпитателно. — Не знаех, че си ги поканила за днес.
— Какво намекваш?
— Просто трябваше да ме предупредиш, че точно днес си ги поканила на барбекю.
— Не съм. — Седнах, като взех една от възглавничките отстрани на леглото и я пъхнах зад гърба си. — Споменах само, че би било хубаво да дойдат някой ден, но не съм казала кога.
— Е, Анди явно смята, че е било за днес.
Усмихнах се.
— Той се шегува с теб.
— Не, беше адски сериозен. — Замълча за миг. — Сигурна ли си, че не си ги поканила за днес?
— Разбира се, че съм сигурна!
— Просто се сетих колко старателно оправи градината вчера.
— Какво общо има това?
— Ами Анди ме попита дали си успяла да разчистиш двора. Явно си споменала пред Хана, че ако дойдат за барбекю, това би било прекрасен повод да вкараш градината в ред.
— Тогава защо не знаят в колко часа ги чакаме? Ако бях направила някаква уговорка с Хана, щях да кажа в колко часа. Тя се е объркала, не съм аз.
Матю леко поклати глава. Толкова леко, че за малко да не забележа.
— Успях да скрия от него факта, че нямам представа за какво говори и му казах, че ги чакаме в дванайсет и половина.
Изгледах го ужасено.
— Какво, значи всички ще дойдат? И децата ли?
— Предполагам.
— Но аз не съм ги поканила! Не може ли да се обадиш на Анди и да му обясниш, че е станала грешка?
— Е, бих могъл. — Отново замълча. — Стига да си сигурна, че не си ги поканила за днес.
Гледах го втренчено, мъчейки се да прикрия колко неуверена се почувствах внезапно. Макар да не можех да си спомня да съм изричала конкретна покана, се досетих, че точно преди да тръгна, Хана беше подхвърлила нещо за това как Анди нямал търпение да се види с Матю. Сърцето ми изтръпна.
— Виж, не се тревожи — успокои ме Матю, загледан в лицето ми. — Не е станало нищо страшно. Винаги мога да отскоча и да купя няколко пържоли, които да метна на барбекюто. И малко наденички за децата.
— Ще трябва да приготвим и салати. — Бях готова да се разплача, защото наистина не се чувствах във форма да посрещам гости, не и докато още мислех за Джейн. — Ами десерт?