Не. Но мисля, че може би е гледал към къщата ни.
Мислите?
Да.
Значи не сте го видели в действителност да гледа към къщата ви?
Не.
— Не — казах на Матю, — реших да не я притеснявам.
— Жалко.
— Защо?
— Просто не ми харесва да си сам-самичка.
Тревогата му подклаждаше и моята.
— Ще ми се да ми го беше казал по-рано.
— Всичко ще бъде наред. Само гледай да се увериш, че вратите са заключени, преди да си легнеш.
— Вече съм ги заключила. Ще ми се да имахме алармена система.
— Ще прегледам онази брошура, когато си дойда — обеща той.
Затворих телефона и се обадих на Рейчъл.
— Имаш ли някакви планове за тази вечер?
— Ще спя — отвърна тя. — Вече съм в леглото.
— В девет вечерта ли?
— Ако и ти беше прекарала уикенд като моя, щеше отдавна да си откъртила. Така че ако ми се обаждаш с предложение да излезем, опасявам се, че ще ти откажа.
— Мислех да те поканя да дойдеш и да си поделим бутилка вино.
Чух я как се прозява от другата страна на линията.
— Защо, сама ли си?
— Да, Матю е на инспекция на една от платформите. Няма да го има цяла седмица.
— Какво ще кажеш да дойда да ти правя компания в сряда?
Помръкнах.
— Ами утре?
— Не мога, съжалявам, вече имам планове.
— Значи в сряда. — Не можах да скрия разочарованието в гласа си.
— Всичко наред ли е? — попита тя, доловила тревогата ми.
— Да, наред е. Хайде, заспивай.
— Ще се видим в сряда — обеща тя.
Отидох във всекидневната. Ако й бях споменала, че се притеснявам, задето съм сама, веднага щеше да дойде. Включих телевизора и се зазяпах в един епизод от сериал, който никога преди не бях гледала. После се почувствах уморена и се качих в спалнята да си легна с надеждата да спя непробудно до сутринта.
Но не можех да се отпусна. Къщата беше твърде тъмна, а нощта — твърде тиха. Пресегнах се и включих лампата, но сънят ми убягваше. Сложих си слушалки на ушите да послушам музика, но веднага ги махнах, осъзнавайки, че няма да чуя, ако някой се промъква по стълбите. Измъчваха мислите ми и двата прозореца, които бях намерила отворени — онзи в спалнята, след като си бе тръгнал охранителят в петък, и другият, в кухнята, в събота… Тревожеше ме и мъжът, когото бях видяла пред къщата тази сутрин.
Взех да се унасям чак когато слънцето почна да изгрява.
Ала не си направих труда да се разсънвам, защото беше по-малко вероятно да бъда убита посред бял ден, отколкото през нощта.
Сряда, двайсет и девети юли
Събуди ме телефонът, който звънеше в коридора. Отворих очи и ги вперих в тавана с надеждата, че който и да е, щеше да се откаже. Предния ден телефонът бе звънял настоятелно в осем и половина, но когато го вдигнах, се оказа, че отсреща няма никой.
Сега погледнах часовника: беше почти девет, така че сигурно беше Матю, който звънеше, преди да започне работният му ден. Скочих от леглото и хукнах надолу да вдигна, преди да се включи телефонният секретар.
— Ало — задъхано казах в слушалката. Не чух поздрав, затова изчаках, понеже връзката с платформата често беше лоша.
— Матю, ли си? — извиках по-силно.
Не последва отговор. Затворих и набрах номера му.
— Ти ли се обади преди малко? — попитах направо, когато вдигна.
— Добро утро, скъпа — поздрави ме той подчертано, но през смях. — Как си днес?
— Извинявай — побързах да се поправя. — Ще започна отначало. Здравей, скъпи, как си?
— Така е по-прилично. Добре съм, но тук е доста студено.
— Ти ли се обади преди малко?
— Не.
Намръщих се.
— О, не се шегувай.
— Защо?
— Телефонът звънна, но никой не ми отговори, затова си помислих, че е заради лошата връзка с платформата.
— Не, щях да ти се обадя по обяд. Само че трябва да вървя сега, скъпа, ще се чуем по-късно.
Затворих подразнена, че са ме измъкнали от леглото. Трябваше да има правило, което забранява рекламните обаждания толкова рано сутрин. Денят се простираше пред мен и осъзнах, че не искам да прекарам още една нощ сама. Особено като предната, когато бях станала да отида до тоалетна, но поглеждайки през прозореца, ми се стори за миг, че видях някой навън. Нямаше никой, разбира се, но след това не можах да заспя до разсъмване.
— Тогава иди някъде за няколко дни — предложи Матю, когато се обади и му казах, че почти не съм мигнала през последните две нощи.
— Предполагам, че бих могла — съгласих се уклончиво. — Може би в онзи хотел, в който бях преди няколко години, след като мама почина. Има плувен басейн и спа. Само че не съм сигурна, че ще имат свободна стая.