— А защо не се обадиш да разбереш? Ако имат, можеш да заминеш още днес, а аз ще дойда при теб в петък.
Настроението ми моментално се оправи.
— Страхотна идея! Наистина си най-прекрасният съпруг на света — признателно казах аз.
Позвъних в хотела и докато чаках да ми вдигнат, взех календара от стената, за да съм сигурна точно кои дати да резервирам. Тъкмо изчислявах, че трябва да запазя четири нощувки, ако искаме да останем и в неделя, когато думите „Матю на платформата“ изскочиха обвинително пред погледа ми от квадратчето на понеделника. Стиснах очи с надеждата, че няма да са там, когато ги отворя отново. Но те си оставаха, както и „Матю се връща“, записани в квадратчето за трийсет и първи — петък, последвани от усмихнато личице. Сърцето ми изтръпна и тревогата отново се загнезди в душата ми. Когато от хотела най-сетне ми вдигнаха и рецепционистката ме осведоми, че всички стаи са заети, освен един апартамент, дори не ми хрумна да попитам колко струва, а просто потвърдих резервацията.
Окачих отново календара на стената и обърнах страницата на август, за да е готов, когато си дойдем от хотела. А и за да не види Матю, че е бил прав: наистина ми е бил казал, че отива на платформата.
Едва след като пристигнах в хотела и зачаках да ме настанят, започнах да се чувствам по-добре. Апартаментът беше разкошен, с най-голямото легло, което някога бях виждала. Бързо разопаковах багажа си, пратих съобщение на Матю, облякох си банския и слязох до басейна. Тъкмо прибирах нещата си в шкафчето в съблекалнята, когато получих съобщение от Рейчъл:
Здравей, само исках да кажа, че съм уредила да си тръгна по-рано довечера, така че ще бъда при теб около шест. Ще сготвиш ли нещо или ще излезем да хапнем навън?
Сърцето ми изтръпна и ми се зави свят, сякаш се бях надвесила от висока скала. Как бях могла да забравя, че съм се разбрала с Рейчъл да дойде да спи при мен, след като бяхме направили уговорката едва в понеделник? Спомних си за мама и пареща тревога премрежи погледа ми. Не можех да повярвам, че съм забравила. Вярно, че убийството на Джейн и вината, която изпитвах, ме бяха изтощили, ала как да не се сетя, че поканих Рейчъл на гости? Стиснах телефона и с треперещи пръсти натиснах бутона за бързо избиране, отчаяно копнееща да споделя с някого тревогата си.
Въпреки че току-що ми бе пратила съобщение, Рейчъл не вдигна. Съблекалнята беше празна, затова седнах на една от мокрите дървени пейки. След като бях решила да споделя с Рейчъл, че се тревожа за паметта си, нямах търпение да го направя, преди да съм се разубедила. Отново я потърсих и този път тя вдигна.
— Дали не би искала да прекараш нощта в луксозен хотел вместо вкъщи? — попитах аз.
Последва мълчание.
— Зависи къде е.
— Уестбрук парк.
— Онзи с фантастичното спа? — Шепнеше, затова предположих, че има някаква работна среща.
— Точно там. Всъщност аз вече съм тук. Прииска ми се да си почина малко.
— Някои могат да си го позволят — въздъхна тя.
— Е, ще дойдеш ли при мен?
— Малко е далеч само за една нощувка — утре съм на работа, както знаеш. Какво ще кажеш за петък?
— Би могла — изрекох уклончиво. — Матю ще дойде направо тук от платформата, така че ще бъдем тримата.
Тя се засмя тихо.
— Доста неловко.
— Извинявай за уговорката за довечера.
— Не се притеснявай. Ще се видим другата седмица.
— Чакай, Рейчъл, има нещо…
Ала тя вече беше затворила.
Петък, трийсет и първи юли
Щом стана следобед, вече отчаяно копнеех да видя Матю. Времето не беше особено приятно, затова се мотаех в стаята и чаках да ми се обади, за да каже в колко часа пристига. Погледах малко телевизия, отбелязвайки облекчено, че в новините вече не говорят за убийството на Джейн, но и някак странно ядосана, задето две седмици след убийството вече беше забравена.
Телефонът звънна и аз го сграбчих.
— В къщата съм — каза Матю.
— Чудесно — щастливо отговорих аз. — Тъкмо ще пристигнеш навреме за вечеря.
— Работата е там, че когато дойдох, на вратата ме чакаше някакъв човек от охранителната компания. — Той помълча за миг. — Не знаех, че наистина си го направила.
— Какво съм направила?
— Ами поръчала си алармена система.
— Не разбирам.
— Човекът каза, че сте се уговорили някой да дойде да монтира алармата сутринта, но когато техникът дошъл, тук нямало никой. Оттогава явно звънят на всеки половин час.