Нямаше нужда да се срещам с Хана сутринта, нито с жената в охранителната компания, нито с продавачката в бебешкия магазин или Мери, защото всичко вече беше в телефона. Ала когато се бях събудила, още не можех напълно да повярвам какво бяха сторили… И понеже си бяха играли толкова много с ума през изминалите няколко месеца, бях започнала да се съмнявам дали не съм си го измислила или разбрала погрешно онова, което бях прочела. А и не смеех да прочета отново съобщенията, за да не би случайно да ги изтрия или пък Рейчъл или Матю да се появят неочаквано и да ме заварят с телефона в ръка. Излизането ми днес бе потвърдило, че всичко е точно така, както си мислех.
Освен това ме бе накарало да осъзная колко много ги бях улеснила. Сега ми се струваше невероятно, че нищо не бях поставила под съмнение: нито алармената система, която уж бях поръчала, нито количката или пералнята, която не можех да включа. Всичко, което се бе случило, бях отдала на отслабващата си памет. Дори и загубването на колата в паркинга.
12 август, 23:37: Трябва да действаме по-решително.
12 август, 23:39: Защо?
12 август, 23:39: Преди малко тя отвори шампанско. Уверяваше ме, че се чувствала много по-добре, говореше как иска да си имаме бебе.
12 август, 23:39: Горкичката. Утре ще й се обадя, да видим какво ще каже.
13 август, 09:42: Преди малко й звъннах, но не вдигна. Ти обади ли се вече, без да говориш?
13 август, 09:42: Още не, тъкмо се канех. Да се надяваме, че ще я върне в желаното състояние.
13 август, 09:42: Искаш ли да вляза в къщата по-късно?
13 август, 09:43: Да, но бъди внимателна.
13 август, 09:43: Винаги.
13 август, 14:31: Какво става?
13 август, 14:32: Нищо, заспала е пред телевизора.
13 август, 14:32: Супер, значи обаждането ми я е изплашило.
13 август, 15:54: Може ли да тръгвам? Трябва да ида до Касъл Уелс.
13 август, 15:54: Извинявай, бях на среща. Можеш да тръгваш. Гледай да не те види някой, след като уж си в Сиена.
13 август, 15:54: Нося руса перука и спортен клин, забрави ли?
13 август, 15:54: Искам да те видя.
13 август, 15:54: Не. Не искаш.
13 август, 16:48: Познай кой е дошъл в Касъл Уелс? Тъкмо щях да си тръгвам, когато тя се появи в многоетажния паркинг. Сега я следвам. Хрумна ми нещо. Имаш ли резервен ключ за колата й?
13 август, 16:49: Да, у дома, защо?
13 август, 16:50: Нали знаеш, че има фобия да не я изгуби. Можем да го направим.
13 август, 16:51: Как?
13 август, 16:51: Ако успееш да се измъкнеш от работа, опитай да преместиш колата й на друг етаж. Паркирала е на четвърто ниво.
13 август, 16:51: Ти си гений. Тръгвам веднага, дано стигна навреме.
13 август, 16:51: Ще държим връзка.
13 август, 17:47: Тук съм, къде е тя?
13 август, 17:47: Обикаля из града.
13 август, 17:47: Да преместя ли колата?
13 август, 17:48: Може. Предполагам, че няма да остане тук още дълго. Остави я на най-горния етаж.
13 август, 17:48: Добре.
13 август, 18:04: Тя се връща, премести ли я? Тъкмо срещна случайно онази жена от работата й, Кони май се казва.
13 август, 18:04: Да, седя в колата на най-горния етаж. Дръж я под око, за да я преместя, ако тръгне да се качва насам. Искам да съм в течение какво става.
13 август, 18:14: Толкова е забавно. Търси я навсякъде. На петия етаж е в момента. Направо ми става жал за нея.
13 август, 18:14: Мислиш ли, че ще се качи тук, горе?
13 август, 18:16: Не, слиза надолу.
13 август, 18:19: Какво става?
13 август, 18:21: На приземното ниво е, смятам, че ще иде до служителя от охраната да му се оплаче, че не си намира колата.
13 август, 18:21: Да я преместя ли обратно на четвъртия?
13 август, 18:21: Да!
13 август, 18:24: Готов ли си? Тя се качва нагоре е охранителя, чакат асансьора.
13 август, 18:25: Да, не е точно на същото място обаче, няколко места встрани.