13 август, 18:25: Не мисля, че има значение. По-добре се махай.
13 август, 18:26: Вече ме няма. Ще й се обадя и ще я питам къде е, ще се престоря, че съм вкъщи.
13 август, 23:48: Здравей, как мина?
13 август, 23:49: Да го кажем така: скоро няма да иска да отваря шампанско.
13 август, 23:49: 
Внезапно почувствах глад, понеже не бях яла от вчера по обяд, затова спрях на една бензиностанция да си купя сандвич и нещо за пиене. Хапнах набързо, нетърпелива да се върна у дома. Тръгнах отново по магистралата с намерението да се прибера по нея чак до вкъщи, но след пет минути, без да знам защо, осъзнах, че завивам наляво… И поех по пътя през гората, онзи, който щеше да ме отведе вкъщи по „Блекуотър лейн“. Не се тревожех особено, решена да се оставя в ръцете на съдбата. В крайна сметка именно съдбата ми бе дала шанс да намеря телефона. Каква бе вероятността онзи френски студент да го вземе от чантата на Рейчъл, докато тя минаваше край него? Каква бе вероятността приятелката му да ми го даде в пристъп на гузна съвест? Никога не бях смятала себе си за особено вярваща, ала явно вчера някой някъде се бе погрижил за мен.
„Блекуотър лейн“ изобщо не изглеждаше така, както последния път, когато бях минала по него. Дърветата край пътя бяха грейнали в есенна премяна, а и това, че не се виждаха никакви други коли, само му придаваше спокоен вид, а не заплашителен. Когато стигнах до отбивката, където бе паркирала колата си Джейн, забавих и спрях. Изключих двигателя, свалих прозореца и останах да седя за известно време, наслаждавайки се на лекия бриз, който нахлу в купето. И почувствах, че Джейн е с мен. Макар убиецът й още да не бе заловен, за пръв път след смъртта й усетих покой.
Бях решила да се върна в къщата, да взема телефона на Рейчъл изпод орхидеята и да го предам в полицията, но може би неслучайно се бях озовала на това място. Затова затворих очи и се замислих за Джейн. И как Матю и Рейчъл безсъвестно бяха използвали убийството й, за да ме съсипят.
18 юли, 15:15: Как си?
18 юли, 15:16: Добре. Защо се обаждаш по това време?
18 юли, 15:16: Навън съм. Казах й, че отивам във фитнеса. Трябва да се преструвам, че още го посещавам. Не искам да почне да задава въпроси защо съм спрял.
18 юли, 15:16: Ще ми се да идваше при мен, както преди.
18 юли, 15:16: И на мен ми се иска. Знаеш ли колко ми липсваш?
18 юли, 15:16: Мисля, че мога да предположа . И няма да се видим довечера.
18 юли, 15:16: Толкова по-добре, иначе щях да искам да те целуна. А защо?
18 юли, 15:17: Сузи отмени партито. Нали знаеш за убитата жена? Работела е в нашата компания.
18 юли, 15:17: Сериозно?
18 юли, 15:17: Току-що се обадих на Кас да й кажа, тя направо откачи. Оказа се, че скоро е обядвала с нея.
18 юли, 15:18: Какво? Сигурна ли си? С убитата жена?
18 Юли, 15:18: Да. Срещнала я е на онова служебно парти, на което я заведох месец преди това. И двете се разбрали да излязат на обяд заедно. Джейн Уолтърс.
18 юли, 15:19: Спомням си! Видях Кас в ресторанта след обяда. Каза, че се е срещнала с нова приятелка. Джейн.
18 юли, 15:19: Тя е била.
18 юли, 15:19: Господи, сега ще бъде още по-разстроена. Наистина ще се притеснява от убиеца, който е на свобода.
18 юли, 15:20: Чудесно, може би ще можем да го използваме.
18 юли, 23:33: Не знаех, че си имала разправия с убитата жена. Кас ми каза.
18 юли, 23:34: Тя ми взе мястото за паркиране.
18 юли, 23:34: Значи си е получила заслуженото.
18 юли, 23:35: Господи, колко си коравосърдечен!
18 юли, 23:35: Не и когато се отнася до теб. Нали знаеш, че ти си жената за мен?
18 юли, 23:35:
24 юли, 23:40: Убийството наистина я е притеснило много, не иска да остава сама, докато ме няма. Казах й да те покани на гости.
24 юли, 23:40: Благодаря!
24 юли, 23:40: Трябва да изглежда нормално. Ти ще откажеш, разбира се.
24 юли, 23:41: Не мога да повярвам колко е изплашена.
24 юли, 23:41: За нас това е добре.
28 юли, 09:07: Добро утро!
28 юли, 09:07: Звучиш прекалено бодър. Какво става?
28 юли, 09:08: Кас ми се обади да пита дали не съм й звънял преди малко. Звучеше толкова изнервена, че отрекох просто за удоволствие.
28 юли, 09:08: Това ли е всичко?
28 юли, 09:08: Същото се случило и вчера, само че не съм бил аз. Омаловажих случая, казах й, че сигурно е от някакъв кол център.