— Нали не смятате, че това е оръжието на убийството, което издирвате във връзка със случая на Джейн Уолтърс? — тревожно попитах аз полицай Лоусън, в случай че не й бе хрумнало, че това може да е така. — То още не е намерено, нали?
— Опасявам се, че не мога да ви кажа — отвърна тя.
— Аз я познавах донякъде.
Тя ме погледна изненадано.
— Познавали сте Джейн Уолтърс?
— Само бегло. Заговорихме се на едно парти, а после обядвахме заедно.
Полицайката веднага извади бележника си.
— Кога е било това?
— Чакайте да помисля… Май беше две седмици, преди да бъде убита.
Лоусън се намръщи.
— Помолихме съпруга й да ни даде списък с имената на приятелите й, но вашето име не беше в него.
— Ами нали ви казах, че бяхме приятелки отскоро.
— И как ви се стори тя, когато се видяхте за обяд?
— Добре. Изглеждаше съвсем нормално.
Бяхме прекъснати от полицай Томас, който се появи с ножа. Беше го стиснал предпазливо с ръкавицата си, все още частично загърнат в кърпата.
— Това ли е ножът, за който споменахте? — попита той.
— Да.
— Бихте ли ни разказали как го намерихте?
— Да, разбира се. — Поех си дълбоко дъх. — Работех в градината и ми трябваха сандъчета, в които да засадя няколко луковици. Знаех, че ще намеря такива под навеса, там ги държи Матю, съпругът ми. Избрах едно от големите и видях на дъното му кухненска кърпа, а когато я взех в ръка, усетих, че има нещо увито в нея. Започнах да я развивам, ала щом съзрях назъбеното острие, разбрах, че е нож. Толкова се изплаших, че бързо го увих отново… Изведнъж ми напомни на онзи, който бях видяла по телевизията във връзка с убийството на Джейн Уолтърс, нали разбирате. Оставих го обратно и ви се обадих.
— Познавате ли тази кухненска кърпа? — попита полицаят.
Кимнах бавно.
— Една приятелка ми я донесе от Ню Йорк.
— Но никога преди не сте виждали този нож, така ли?
Поколебах се.
— Мисля, че може и да съм го виждала…
— Освен по телевизията — намеси се тихо полицай Лоусън.
Не можех да я виня, че ме мисли за малко глуповата след фиаското с алармата и чашата. Ала за момента ме устройваше да я оставя да си мисли така, защото ако от устата ми се изплъзнеше информация, която би могла да бъде използвана срещу Матю, нямаше да изглежда злонамерено.
— Да, освен по телевизията — потвърдих аз. — Беше преди около месец, в една неделя. Отидох в кухнята да заредя съдомиялната, преди да си легна и го видях да лежи встрани.
— Този нож ли? — попита полицаят.
— Възможно е. Видях го само за миг, защото докато извикам Матю да дойде, ножът вече беше изчезнал.
— Как така изчезнал?
— Ами тъй, нямаше го. Вместо това на мястото му стоеше малък кухненски нож. Но аз знаех, че съм видяла много по-голям и бях ужасно изплашена. Исках да ви се обадя, но Матю каза, че умът ми си прави шегички с мен,
— Бихте ли ми описали точно какво видяхте онази вечер, госпожо Андерсън? — Полицай Лоусън отново отвори бележника си.
Кимнах.
— Както вече споменах, отидох в кухнята да заредя съдомиялната и щом се наведох да сложа чиниите вътре, забелязах встрани огромен кухненски нож. Не бях го виждала преди, нямаме такъв… И толкова се уплаших, че единствената ми мисъл бе да изляза възможно най-бързо от кухнята. Затова изтичах в коридора и започнах да викам Матю…
— Къде беше съпругът ви в това време? — прекъсна ме полицайката.
Обвих ръце около раменете си, преструвайки се на изнервена. Тя ми се усмихна окуражително и аз си поех дълбоко дъх.
— Беше се качил на горния етаж да си легне преди мен. Изтича надолу по стълбите и аз му казах, че в кухнята има огромен нож. Личеше си, че не ми повярва. Помолих го да ви се обади, защото бях видяла снимка на ножа, използван за убийството, а този изглеждаше точно по същия начин. И затова бях ужасена, че убиецът може да е навън, в градината ни, или дори в къщата. Но Матю възрази, че първо иска да види ножа, затова отиде в кухнята, а после ме повика да погледна и аз. И когато погледнах, големият нож беше изчезнал, а на негово място имаше малък кухненски.
— Съпругът ви влезе ли вътре в кухнята или остана на прага?
— Не помня точно. Мисля, че остана до вратата, но се опасявам, че бях изпаднала в лека истерия в този момент.
— Какво направи след това той?
— Старателно огледа навсякъде в кухнята за ножа, но знаех, че го прави само за да ме успокои. И когато не го намери, каза, че сигурно съм се объркала.