Впил поглед в паладиевата стрелка, проблясваща в мрака, старецът отново отрони тежка въздишка.
— Върнах се в Централата и се опитах да променя Основния закон. Изобщо не бях допускал, че ще се прилага толкова последователно. Вече ми беше съвсем ясно, че трябва да се внесе някакво изменение, така че хората да могат свободно да живеят и да се развиват, да работят и да почиват, ако искат да си рискуват живота, да избират и да носят последствията от своя избор. Само че онзи непознат се бе появил твърде късно. Вече бях построил Централата, и то прекалено добре. Основният закон бе напълно надеждно осигурен срещу всякакво вмешателство от страна на хората, дори и срещу моето. Посегателството срещу живота ми, според хуманоидите, доказвало, че Централата и Основният закон все още не били достатъчно добре защитени. В момента те подготвяли евакуацията на цялото население и разселването му по други планети. Когато се опитах да внеса изменения в закона, те ме прогониха от планетата заедно с другите.
Ъндърхил учудено погледна стареца:
— Но нали имате имунитет? — озадачено запита той. — Как така са успели да ви заставят?
— Вярно е, че разполагах с известна защита — отвърна Следж. — Бях програмирал в централния мозък изричната забрана хуманоидите да не ми пречат на свободата на действие, да не идват при мен и дори изобщо да не ме докосват освен ако не съм ги помолил за това. Но от друга страна, се бях престарал в стремежа си към опазване на Основния закон от хорско вмешателство. Така че, когато отидох в кулата да сменя програмата, хуманоидите ме последваха и не ми позволиха да се доближа до основното реле. Настоях да ме пуснат и тогава те нарушиха имунитета ми. Хванаха ме и насила ме качиха на космически кораб. Щом съм искал да променям Основния закон, ми казаха те, значи съм станал също толкова опасен, колкото и другите хора. Наредиха ми никога повече да не се връщам на Уинг IV.
Приведената фигура на стареца сви рамене.
— Оттогава насам живея непрекъснато в изгнание. Единствената ми мечта е да спра хуманоидите. На три пъти опитвах да се върна, тъй като на кораба бях направил оръжия, с които да унищожа Централата. Но патрулните им совалки винаги ме отблъскваха, преди да съм стигнал достатъчно близо. Дори последния път хуманоидите превзеха кораба ми и отвлякоха няколкото души, които бяха с мен, като промиха мозъците им и заличиха всички опасни за тях идеи. Мен обаче не ме докоснаха заради имунитета. И оттогава скитам от планета на планета, година след година. Трябва постоянно да се движа, за да бъда пред тях. На няколко планети публикувах откритията си в областта на родомагнетизма, та дано помогна на хората да устоят на нашествието на хуманоидите. Но родомагнетизмът е опасна наука. Този, който я усвои, се нуждае от защита повече от всеки друг според Основния закон. Така че веднага след мен се появяваха и хуманоидите.
Тук старецът отново въздъхна, после пое дъх и продължи:
— С новите си родомагнитни кораби те са в състояние да се придвижват неимоверно бързо, а и разстоянията не са никаква пречка за тях. В момента Уинг IV е нещо като техния кошер, от който те се стремят да наложат Основния закон на всички обитавани от хора планети. Никой не може да се спаси от тях освен ако не бъдат спрени.
Ъндърхил го слушаше, вперил поглед в подобните на играчки уреди, в дългата бяла стрелка и в оловната топка, чиито силуети се очертаваха в мрака върху кухненската маса. После неспокойно запита: