Това правеше общо четири точки, Ъндърхил вече започваше да изпитва благодарност към Аврора, че му бе довела такъв забележителен оригинал.
— Родомагнетизмът за първи път е открит чрез математическо изследване на атома — продължаваше старият фантазьор, без да подозира нищо. — Явлението се оказва от съществено значение за поддържане на деликатното равновесие на ядрените сили. Тоест родомагнитните вълни, настроени на атомни честоти, са в състояние да нарушават това равновесие и да правят ядрото неустойчиво. По този начин тежките атоми, а най-общо казано това са всички онези над паладия, от пореден номер 46 нагоре, могат да бъдат подлагани на изкуствено ядрено деление.
Ъндърхил отбеляза още една точка и подхвърли, като се стараеше да не повдигне учудено вежди:
— Патентоването на подобно откритие сигурно носи много пари.
Дъртият пунгаш кимна с театрална сериозност:
— Предполагам, че се досещате за възможните приложения. Патентите ми ги обхващат почти всичките — съоръжения за мигновени междупланетни и междузвездни връзки и съобщения, безкабелно предаване на енергия на огромни разстояния, лъчево родомагнитно задвижване, чрез което се постигат скорости няколко пъти по-високи от тази на светлината — на базата на родомагнитното изкривяване на континиума. И най-вече нови революционни типове ядрени енергийни съоръжения, използващи за гориво всякакви тежки елементи.
Какви грандиозни глупости! Та нали всички знаят, че скоростта на светлината е абсолютният краен предел? Ъндърхил едва се сдържаше да не се разсмее. А и кой собственик на такива забележителни патенти би просил подслон в някакво си келяво апартаментче? Да не говорим за това, че на мършавата лява китка на бродягата една по-светла ивица показваше, че той доскоро е имал и ръчен часовник — докато едва ли на някой притежател на подобни безценни тайни би му се наложило да заложи часовника си.
С триумф в сърцето, Ъндърхил добави още четири точки, но веднага след това извади една. Вероятно по лицето му се е изписало известно съмнение, понеже старецът внезапно запита:
— Желаете ли да ви покажа основните тензори? — и бръкна в джоба си за хартия и молив. — Ще ви ги начертая.
— Моля ви се, няма нужда — любезно протестира Ъндърхил. — И без това съм позабравил математиката.
— Да, но вероятно не можете да си обясните как така притежателят на революционните патенти е загазил финансово.
Ъндърхил смутено кимна и извади още една точка. Старецът може и да беше колосален лъжец, но в никакъв случай не беше глупак.
— Виждате ли, аз съм нещо като бежанец — извинително продължи той. — На тази планета съм едва от няколко дни. Пристигнах без почти никакъв багаж, а малкото, което носех със себе си, оставих в залог на една адвокатска кантора, за да уреди публикуването и правната защита на патентите ми, от които в най-скоро време очаквам да получа хонорари. Междувременно дойдох в градчето ви Ту Ривърс, защото е малко и е отдалечено от големите космодруми. В момента работя върху проект, който искам да запазя в тайна. Нали мога да разчитам на вашата дискретност, мистър Ъндърхил?
Макар и неохотно, Ъндърхил даде съгласието си. Малко след това дойде Аврора с току-що измитите деца и всички заедно седнаха на масата за вечеря. Появи се и андроидът, като се олюляваше застрашително с димящ супник в ръце. Още щом го зърна, странникът някак се скова и леко се отдръпна. Аврора пое блюдото от робота, започна да сервира супата и шеговито запита, колкото да поддържа разговор:
— Кога най-сетне твоите доставчици ще се научат да правят по-добри роботи, скъпи? Например такива, които не разливат супата. Няма ли да е чудесно, какво ще кажеш?
Ъндърхил се намръщи и не отвърна нищо. Седеше, унило забил поглед в чинията, и си мислеше каква хубава работа биха му свършили днешните хуманоиди, които твърдяха, че могат всичко. Вместо него отговори старецът:
— Вече има такива роботи, мисис Ъндърхил — обади се той с тържествени нотки в дрезгавия си глас. — Но ви уверявам, че съвсем не са чудесни. Всъщност аз бягам от тях вече петдесет години.
Ъндърхил вдигна глава и го зяпна изумено.
— За онези черни хуманоиди ли говорите?
— Господи! — промълви ужасено старикът, а очите му потъмняха и хлътнаха още повече. — Нима вече знаете?
— Тъкмо отвориха магазин в Ту Ривърс — поясни Ъндърхил. — В него не работят никакви хора, а освен това…
Той замлъкна понеже на стареца внезапно му призля, изтърва лъжицата и се хвана за гърлото. Изпитото му лице придоби зловещо синкав цвят, а дишането му се учести.