От джоба си извади някакво лекарство и Аврора му помогна да го разтвори в чаша вода. След малко той отново задиша нормално и лицето му започна да възвръща цвета си.
— Извинете, мисис Ъндърхил — измърмори той. — Но тази новина силно ме изненада. Пристигнах на вашата планета, за да избягам от тях — ужасеният му поглед следеше с уплаха домашния андроид. — Исках да приключа работата си, преди те да са дошли — шепнеше той. — Сега вече разполагам със съвсем малко време.
Когато старецът се почувства по-добре, Ъндърхил стана и му помогна да изкачи стълбите до апартаментчето над гаража. Влязоха и той забеляза, че миниатюрният кухненски бокс вече е превърнат в нещо като работилница. На малката масичка се търкаляха най-различни лъскави метални и пластмасови парчета и елементи, които май бяха единственият багаж на скитника.
Окаяният вид на стареца и дрипавите му дрехи рязко контрастираха с тези съвсем нови и очевидно скъпоструващи части, сред които на Ъндърхил веднага му направи впечатление сребристобелият блясък на редкия метал паладий. Изведнъж му се стори, че е отбелязал твърде много точки в тайната си игра.
III
На другата сутрин, когато Ъндърхил пристигна в агенцията си, там вече го очакваше посетител. Стоеше пред бюрото като замръзнал в някаква грациозно изправена стойка, а по силиконовата му голота пробягваха меки синьобронзови отблясъци. Сепнат от неприятния шок, Ъндърхил се закова на място като истукан.
— На вашите услуги, мистър Ъндърхил — хуманоидът чевръсто обърна към него студения си и невиждащ поглед. — Ще ми позволите ли да ви запозная с предлаганите от нас услуги?
Ъндърхил успя да сподави изненадата си и рязко запита:
— Откъде знаеш името ми?
— Вчера прочетохме визитните картички в куфарчето ви — измърка гласът. — Вече никога няма да ви забравим, сър. Виждате ли, мистър Ъндърхил, нашите сетива са несравнимо по-остри от човешкото зрение. Може би още ви се струваме странни и необичайни, но скоро ще свикнете с нас, уверявам ви.
— Никога! — кресна той, взря се в серийния номер върху жълтеникавата фирмена табелка на гърдите му и изумено поклати глава: — Вчера говорих с някой друг. Теб никога не съм те виждал!
— Ние всички сме еднакви, мистър Ъндърхил — мелодично пееше гласчето. — Дори може да се каже, че сме едно цяло, а отделните ни подвижни единици се управляват и захранват от Централата. На практика сме нещо като сетивата и крайниците на един голям мозък, който се намира на Уинг IV. Затова сме далеч по-съвършени от всички останали видове роботи.
Хуманоидът презрително кимна към редицата тромави андроиди в магазина на Ъндърхил и добави:
— Работим на принципа на родомагнетизма. Думата сякаш удари Ъндърхил и той залитна. Вече беше съвсем сигурен, че е записал твърде много точки в сметката на новия наемател на Аврора. Целият потръпващ от първите леки пристъпи на обземащия го ужас, той дрезгаво запита:
— Какво искаш?
Като продължаваше да го гледа с немигащите си лещи, лъскавото черно нещо разгърна някакъв документ. Ъндърхил неспокойно се отпусна върху стола си.
— Това е само нотариален акт за прехвърляне на имот, мистър Ъндърхил — любезно рече хуманоидът. — Идеята е да припишете недвижимото си имущество на Института по хуманоиди, срещу което ще получите пълно обслужване от наша страна.
— Какво?! — Ъндърхил почти се задави от ярост и скочи от стола. — Та това е чист шантаж!
— Не е шантаж, сър — меко го увери дребничкият робот. — Както ще видите, хуманоидите са абсолютно неспособни на каквото и да е престъпление. Нашата единствена цел е да увеличаваме щастието и безопасността на хората.
— Защо тогава ви е необходимо имуществото ми? — раздразнено изсумтя той.
— Чиста юридическа формалност, сър — сладникаво го осведоми роботът. — Стремим се да въведем службата си възможно най-плавно и без да объркваме живота на хората. Според нас схемата ни за прехвърляне на имуществата е най-ефикасното средство за контролиране и ликвидиране на частния бизнес.
Ъндърхил се разтрепера от ярост и ужас и пресипнало изрева:
— Каквато и да е схемата ви, изобщо не възнамерявам да ви прехвърлям бизнеса си!
— Всъщност вие нямате друг избор, повярвайте.
— Ъндърхил потръпна от благата увереност на звънливото гласче. — Навсякъде, където сме отишли, хората престават да се занимават с бизнес, а производството и търговията с роботи са първите, които фалират.
Той изгледа предизвикателно невъзмутимите стоманени очи и нервно се изсмя:
— Благодаря. Но предпочитам сам да си гледам бизнеса, сам да издържам семейството си и да се грижа за себе си без чужда помощ.