И в последния момент, точно когато стигнаха края на стълбите, Рут погледна в моята посока и аз трябваше да се хвърля бързо и силно назад към гаража.
Но въпреки всичко бих се заклел в онова, което видях.
Всъщност то стана важно за мен в ретроспекция. Опитвам се да го разбера.
Лицето на Рут изглеждаше много уморено. Сякаш пристъпът на гняв беше толкова силен, че я бе изтощил. Или може би това, което виждах, беше само малка част от нещо… Нещо по-голямо. Нещо, което се случваше от доста време, незабелязано от мен, и това бе като кресчендото на дългосвирещ запис.
Но другото, което видях, беше онова, което ме потриса до ден-днешен, което ме озадачава.
Дори тогава ме накара да се замисля.
Точно преди да се хвърля назад, докато Рут се обръщаше, изглеждайки слаба и уморена, с ръка върху рамото на Сюзън. Точно в тази секунда, в която се обърна.
Мога да се закълна, че и тя плачеше.
И въпросът ми е — за кого?
След това се появиха гъсениците.
Случи се за една нощ. На единия ден дърветата бяха чисти и нормални, а на следващия бяха покрити с дебели бели пашкули от паяжини. На дъното на пашкулите смътно се забелязваше нещо тъмно и нездраво, а при вглеждане отблизо се виждаше как то се движи.
— Ще ги изгорим — заяви Рут.
Стояхме в двора й, близо до брезата — Джафльо, Дони, Уили, Мег, аз и Рут, която бе облякла тъмносинята си домашна рокля с дълбоките джобове. Беше десет сутринта и Мег току-що бе приключила със задълженията си. Имаше малко изцапано петънце под лявото око.
— Момчета, вие съберете пръчки. Дълги и здрави. И ги отрежете зелени, за да не горят. Мег, вземи торбата с парцалите от мазето.
Рут стоеше на слънчевата светлина с присвити очи и оценяваше пораженията. Около половината дървета в двора им, включително брезата, бяха отрупани с пашкули, някои с размера на бейзболни топки, но други бяха големи и дълбоки като чанти за пазар. Гората беше пълна с тях.
— Малки копеленца. Ще оголят дърветата за нула време.
Мег влезе в къщата, а ние останалите се отправихме към гората, за да намерим пръчки. Дони имаше брадвичка, с която отсякохме няколко фиданки, после ги оголихме и ги срязахме наполовина. Не ни отне много време.
Когато се върнахме, Рут и Мег бяха в гаража и накисваха парцалите с керосин. Увихме ги около фиданките и Рут ги завърза с въже за простиране, след което отново ги накиснахме.
Тя подаде по една на всеки от нас.
— Ще ви покажа как се прави — каза. — След това може да го правите и сами. Само гледайте да не запалите проклетата гора.
Почувствах се ужасно пораснал.
Рут ни се доверяваше с огън, с факли.
Майка ми никога не би го направила.
Последвахме я на двора, отстрани сигурно приличахме на група селяни, преследващи чудовището на Франкенщайн, вдигнали високо незапалените си факли. Но не се държахме като възрастни — държахме се, сякаш отивахме на купон, — всичките глупави и развълнувани освен Мег, която го приемаше много сериозно. Уили приложи хватка на Джафльо — улови главата му и притисна кокалчета в ниско подстриганата му коса, движение от борбата, което бяхме усвоили от сто и четирийсет килограмовия Хейстекс Калхун, известен с неговото "голямо плясване"[12]. Дони и аз марширувахме един до друг зад тях, размахвахме факлите си като капелмайсторски жезли и се кикотехме като глупаци. На Рут изглежда не й пречеше.
Когато стигнахме брезата, Рут бръкна в джоба си и извади кутийка кибрит.
Пашкулът на брезата беше от големите.
— Аз ще се оправя с този — заяви тя. — Вие гледайте.
Запали факлата и я задържа за момент, докато огънят позатихна и беше безопасно да се ползва. Въпреки това все още гореше доста добре.
— Внимавайте де не изгорите дървото.
Рут задържа факлата на около петнайсет сантиметра под пашкула.
Той започна да се топи.
Не се запали. Стопи се, както се топи стиропор, избледняваше и се отдръпваше. Беше дебел и многопластов, но изчезна бързо.
И внезапно всички тези гърчещи се и щуращи се телца се изсипаха — дебели, черни космати гъсеници, пушещи и пукащи.
Почти можеше да ги чуеш как пищят.
Трябва да бяха стотици само в това единствено гнездо. Изгаряха слой след слой и разкриваха нови. Продължаваха да извират и да падат в краката ни като черен дъжд.
Тогава Рут уцели златната жила.
Право върху факлата се изсипа нещо като съсирек от жив катран с размера на топка за софтбол, разделяйки се, докато падаше.
12
Движение от кеча, при което