Факлата зацвъртя, бяха твърде много и за момент изглеждаше, че ще изгасне. След това просветна отново и тези, които се бяха хванали за нея, изгоряха и паднаха.
— Дявол да го вземе! — възкликна Джафльо.
Рут го погледна.
— Съжалявам — каза той.
Но очите му бяха широко отворени.
Трябваше да се признае, че бе невероятно. Не бях виждал такова клане. Мравките на верандата бяха нищо в сравнение с това. Мравките бяха малки и незначителни. Когато ги полееш с вряла вода, те просто се свиваха и умираха. Докато някои от тези бяха два-три сантиметра дълги. Те се гърчеха и извиваха — изглеждаше, че искат да живеят. Погледнах към земята. Имаше гъсеници навсякъде. Повечето от тях бяха мъртви, но някои не бяха и се опитваха да изпълзят надалеч.
— Ами с тия какво ще правим? — попитах.
— Зарежете ги — отвърна Рут. — Те просто ще си умрат. Или птиците ще се погрижат за тях.
Тя се засмя.
— Отворихме им фурната преди да са готови. Не са съвсем изпечени.
— Сега със сигурност са изпечени — отбеляза Уили.
— Можем да вземем камък — предложи Джафльо — и да ги смачкаме.
— Слушайте ме какво ви говоря. Зарежете ги — нареди Рут.
Тя бръкна отново в джоба си.
— Ето — започна да раздава кутийки кибрит на всеки от нас. — И помнете, искам все още да имам двор, когато свършите. Никакво ходене в гората. Тя може да се погрижи сама за себе си.
Всички взехме кибрита. Всички освен Мег.
— Не го искам — поклати глава тя.
— Какво?
Рут протегна кутийката.
— Аз… не го искам. Ще отида да довърша прането, става ли? Това е… някак си…
Мег погледна към земята, към черните гъсеници, които се бяха сгърчили там, и към живите, които пълзяха. Лицето й беше бледо.
— Какво? — повтори Рут. — Отвратително ли е? Разстрои ли се, мила?
— Не. Просто не искам…
Рут се засмя.
— Да ме вземат дяволите. Вижте тук, момчета. По дяволите.
Все още се усмихваше, но лицето й внезапно се бе стегнало.
Това ме сепна и ме накара да се сетя за случката със Сюзън. Сякаш цяла сутрин е била на косъм да се сдърпа с Мег, но ние просто не бяхме забелязали. Бяхме твърде заети, твърде развълнувани.
— Вижте — продължи Рут, — тук имаме нагледен урок по женственост.
Тя пристъпи по-близо.
— Мег е гнуслива. Знаете, че някои момичета са гнусливи, нали, момчета? Дамите са гнусливи. А Мег е дама. Ама със сигурност е такава!
После изостави тежкия сарказъм и лъсна чистият й гняв отдолу.
— И каква, в името на Исус Христос, смяташ, че ме прави това, Меги? Смяташ ли, че не съм дама? Мислиш ли, че дамите не могат да направят онова, което е необходимо? Че не могат да се отърват от проклетата напаст в проклетата им градина?
Мег изглеждаше объркана. Случи се толкова бързо, че не можеше да я виниш.
— Не, аз…
— Точно така, "не" е правилният отговор, скъпа! Защото не искам да чувам такива намеци от някакво хлапе в тениска, което дори не може да си избърше петното от лицето. Разбра ли ме?
— Да, госпожо.
Мег отстъпи назад.
И това изглежда успокои Рут малко. Тя си пое въздух.
— Добре — каза, — отивай долу. Хайде, връщай се към прането. И ми се обади, като си готова. Имам още нещо за теб.
— Да, госпожо.
Мег се обърна и Рут се усмихна.
— Моите момчета ще се справят. Нали, момчета?
Кимнах. В този момент не можех да говоря. Никой не проговори. Отпращането на Мег бе толкова пълно с власт и с някакво странно чувство за справедливост, че изпитвах страхопочитание към Рут.
Тя погали Джафльо по главата.
Погледнах към Мег. Видях я как отива обратно към къщата, с наведена глава, бършейки лицето си — търсеше петното, което Рут бе споменала.
Рут сложи ръка на рамото ми и се обърна към брястовете в дъното. Вдъхнах уханието й — на сапун, и керосин, и цигари, и чиста, свежа коса.
— Моите момчета ще се справят — усмихна ми се тя; и гласът й отново беше много нежен.
До един часа бяхме изгорили всяко гнездо в двора на Чандлърови и Рут се бе оказала права — птиците пируваха.
Смърдях на керосин.
Умирах от глад и можех да убия човек за няколко хамбургера в този момент. Реших, че ще бъде сандвич със салам.
Прибрах се вкъщи.
Измих се в кухнята и си направих един.
Чувах как майка ми глади във всекидневната и си припява към оригиналния албум на Мюзик Мен. Миналата година тя и баща ми бяха отишли до Ню Йорк, за да го гледат, точно преди нещата да се разсмърдят покрай това, което можех само да предполагам, че е поредната изневяра на баща ми. Баща ми имаше много възможности за връзки и се възползваше от тях. Беше съсобственик на бар и ресторант, наречен "Орлово гнездо". Срещаше се с тях и късно, и рано.